През последните седмици в работата ми с различни собственици на компании, постоянно възниква следния въпрос: Доколко собственикът на бизнеса трябва да се съобразява с общото мнение в компанията по дадени въпроси и доколко трябва да налага своето като човек, който най-много рискува и е идеолог, и двигател на организацията?
Един от подходите, които използвам в работата си за диагностика на проблеми в една компания, е анализ на вътрешнофирмената среда. Той включва сравнението на оценки на собствениците и представителите на различните йерархични нива. Това, което забелязвам през последните две години, са все по-големите различия в оценките на собственика и неговите служители. Прави впечатление, че в някои компании собственикът и работниците имат по-близки оценки, отколкото средния мениджмънт и високите нива. Това води до война между мениджмънта и работниците, а “Владетелят” е на страната ту на едните, ту на другите.
Собствениците на компании, лично аз, ги сравнявам с дърво, но не какво да е, а с дива круша. Защо именно с дива круша?
Това е дърво, дълбоко впило корени в често неблагоприятна и скалиста почва, пръкнало се на диво и неблагоприятно място (българската действителност), брулено от ветрове и снегове, и въпреки всичко пораснало и даващо плодове. Плодовете му не са съвсем угледни, но затова пък са вкусни и ароматни. Дървото обикновено е обрасло с клони, растящи от къде ли не. Стеблото е криво и се извивало през годините на суша и наводнения, но е с изключително твърда дървесина. Проблемът е, че тази круша в много случаи е дърво единак, със собствена визия за живота и бизнеса с круши, която трудно се споделя от другите в компанията.
Това дърво има много достойнства, но има и слаби страни.
И най-голямата слабост е липсата на коректив. Няма градинар, който да я подкастри, да я облагороди, да ѝ даде посока на растеж, да ашладиса някоя друга клонка (идея, нов подход). При много собственици единственият “градинар” е пазарът. Той обаче е твърде брутален в повечето случаи, както и природата, не подрязва, а направо кърши клони и то невинаги тези, които трябва, а и тези с много плод!
Безспорно в 90% от българските компании двигателят на всичко е основателят или в последно време и неговите наследници. Липсата на градинар обаче става все по-голям проблем. Понякога заради тази липса и остаряването, дивата круша започва да съхне, клоните увисват към земята, а не се стремят към слънцето. Собствениците имат все по-негативна оценка за служителите и собствения си бизнес, като процеси и нагласи.
Кой може да е “градинарят” за такива компании?
Естествено мога напиша консултант, ментор или коуч и това сигурно ще ви прозвучи естествено от мен, само че аз имам една малко по-различна визия.
Градинарят трябва да бъде колектива на компанията, както като цялост, така и индивидуално всеки един служител с идеи. Ако собственикът не се вслушва в своите служители, читавите рано или късно напускат. По-скоро рано, преди да дадат на компанията това, което могат и искат.
Устойчивостта на една компания е в нейната “колективна мъдрост” – натрупаните опит и знания. Те не са само в собственика или служителите, които са от 10-15 години там, т. нар. от мен “корпоративна аристокрация“, напротив, предложенията на служителите със стаж до 5 години са най-продуктивни. Това са хора, които вече са наясно къде работят, но все още не са се примирили със статуквото и са с най-голямо желание за промяна. Имат хъс да променят компанията, стига собственикът да ги чува.
Всеки, който се вслушва в служителите си има шанс да се развива заедно с най-напредничавите от тях, а безспорно има такива.
На времето в Рим и Константинопол е имало така наречените „милиариуми“ – колона, от която се измерват всички разстояния в империята. Но както от тези стълбове са останали само части или основа, така отминават времената, когато възгледите и разбиранията на собственика са единствената отправна точка за развитие.
Отърсете се от това, че в организацията трябва да има една-единствена координатна система. Това е далеч от устойчивия модел в съвременния свят, изпълнен с технологични новости – сиви и черни лебеди (по теорията на Никълъс Талеб).
Учете се един от друг, уважавайте труда и приноса един на друг за общото благо.
В противен случай фирмата, в която работите или ръководите ще представлява подобие на феодално царство, изпълнено с мразещите се един друг феодали (директори и ръководители на отдели).
Ако откривате нещо общо, то вашата организация прилича на българското царство по времето на Цар Иван Шишман и очаквайте скоро ордите на някоя добре организирана компания да ви пометат, както силната Османска империя българите.
