Преди няколко дни на столичния площад Славейков срещнах стар познат, който ме попита: "Откъде ги намираш тези компании-динозаври? Всичко изглежда като да знаеш къде има портал във времето и минаваш през него. Всъщност, е много интересно и поучително." В отговор го попитах: "А ти с какво се занимаваш?" Той отговори: "Аз съм преводач от френски и арабски в Европейската комисия в Люксембург."
Поздравих го за прекрасната работа и се разделихме. Нямаше нужда да му обяснявам, че всъщност той минава през портал, само че не във времето, а между два свята - реалния и понякога грозния, но много по-истински от неговия, където всичко е на готови пари и общо взето се върти около огромна бюрократична машина, каквато нито Оруел, нито който и да е друг футурист са успели да си представят.
Да, светът, който описвам, може да не е от вълшебните бизнес светове или както обичам да ги наричам, заимствайки от "Властелина на пръстените", от горната елфическа земя, където на първо място всичко изглежда супер, парите са много и в офисите има джаги и безплатна бира, но пък фирмите, с които работя, са тези, които произвеждат и джагите, и в редица случаи дори и бирата. Така че, реалният бизнес може да изглежда понякога като място, където живеят и се трудят братята по оръжие на Гимли. Там е много интересно и истинско, без фалшиви позиви за светло бъдеще и илюзорни опции за съдружие.
През последните години обикалях различни компании и много често се сблъсквах с проблеми в комуникацията и турбулентността, които се създават от ръководителите, независимо дали са собственици или не.
Един от най-големите проблеми е свикването на служителите на срещи, без те да знаят за какво са извикани.
Те трябва да отидат при шефа, който ги разпитва като комунист, или дори ги третира като на разстрел, достоен да бъде нарисуван от Франсиско Гоя. Този ежедневен стрес, причинен на служителите с думи като "Ленче, нека Жоро от търговците дойде при мен!", води до демотивация и деструктивна комуникация. Ръководителите искат от своите подчинени да отговорят веднага, без да са се подготвили. Не всеки може да отговори на момента и да го направи адекватно. Ако човекът е екстроверт, може да отблъсне неочакваната атака и да отговори на момента, дори без подготовка, въпреки че в някои случаи може да каже неща, които не са много умни. Въпреки това, интровертите, които говорят повече след като са обмислили отговора и искат да са сигурни в това, което казват, изглеждат неподготвени и неработещи.
Друг характерен момент е, когато те изнервено питат на оперативка пред останалите колеги: "Какво се случи? Защо се случи?" и т.н., без да ти дадат предварително възможност да се подготвиш. Тези въпроси направо приличат на публично линчуване. Половината колеги се подсмихват доволно, че този път гневът и гръмотевиците на Зевс са им се разминали, а другата половина се опитва да ти съчувства някак, но просто виси като прани гащи и губи времето си. Оперативките, които се провеждат без предварително обявен план и въпроси за подготовка, без дефинирано време на провеждане, са пагубни за екипа.
Комуникационната среда в компаниите е основата за нейната устойчивост, задържането на служителите и създаването на ефективна и благоприятна среда за работа. Добрата комуникация в по-голямата си част е предвидима, като теми, срокове и обхват на задачите. Мигновената комуникация, от своя страна, изискваща бързи отговори, създава предпоставки за грешки, неточности и взимане на прибързани решения. Този тип комуникация е в основата на напрежение в компаниите, както вътрешнофирмено, така и с клиентите. Често се стига до обещания, които са неизпълними, цели, които са непостижими и усилия, хвърлени на вятъра.
При една среща винаги трябва да се знае каква е темата, с цел страните да могат да се настроят и да се подготвят.
Най-вероятно при срещи с клиентите или с доставчиците го правите, но със служителите не винаги, нали? Да не кажа никога. Това, че те са ви подчинени и са ви под ръка, нищо не значи. Разглеждайте тяхното време и човешки ресурс като нещо, което не принадлежи на вас, дори и да сте собственик на компания, а като ресурс за вашите клиенти. Ако не губите времето на служителите, те ще обръщат повече внимание на клиентите. И не става въпрос само за търговци, но и косвено за всички останали. Неясни срещи и "пожарогасене" на псевдо важни и спешни задачи е губене на времето на клиентите на компанията си. Губите част от клиентската удовлетвореност и част от печалбата си!
Когато събирам екип, винаги правя простата сметка - ако са 8 човека и срещата е дори само час, това се равнява на един работен ден за един от тези мениджъри. Това, което ще им кажа и ще е резултат от срещата, поне трябва да се равнява на ефекта от еднодневната им работа, а реално двудневната, тъй като никой не работи 8 часа плътно. Освен това, всяка оперативка впоследствие поражда коментари и срещи на "по цигара" и реално "убива двойно повече време".
Така че, не канете някого в последния момент, давайте възможност на хората си да знаят къде и защо отиват, иначе мотивацията в колектива ви ще бъде толкова ниска, колкото и оценките на служителите за нивото на комуникацията в екипа. На срещите, ако сте ръководител, говорете не повече от 30% от времето и не си изпускайте нервите. Викането на някого пред другите е най-сигурният начин този човек да дръпне ръчната поне за месец!
Стана малко дълга колонка, но когато ти се е насъбрало през седмицата, е така!
