Пиша тази колонка, докато са ми пресни впечатленията и вкусът на свищовската ракия.
Преди време на едно мероприятие, под прицела на ескадрилата от свищовски комари, се запознах с Джими от Свищов - така го знаят всички. В България, като кажеш, че си пил на една маса с някого, се смята, че почти сте кръвни братя, но това реално е така само с малцина, та така и аз с този свищовски герой.
Джими е стар кръчмар, човек с житейска мъдрост и минал през какви ли не премеждия, познаващ кого ли не в града и в страната. Неговата дума се чува от всякакви хора - от собственици на бизнес и фермери с над 10 000 декара земя до бивш министър на финансите, който навремето е бил барман в едно заведение, което Джими е държал.
В момента моят герой има заведение за обяд и храна за вкъщи недалече от моя офис в столичния квартал Борово. Рядко минавам да взема храна, но днес го направих, видяхме се и се зарадвахме искрено един на друг. Джими предложи да ме черпи кафе, отказах - бях пил вече две-три от сутринта, а и там, където има прекрасни пържени кюфтета и леща яхния, рядко има и кафе със същото качество. Поне такива са моите наблюдения.
След като отказах кафето, той ми предложи една напитка с цвят и, предполагам, с вкус на антифриз, но много модерна и производство на световна мегакомпания, която аз мразя от сърце. Съответно и нея отказах, та стигнахме някак естествено до свищовската ракия. Джими наряза един домат, гарнира го с плочка сирене, малко магданоз и див чесън и седнахме на пластмасовите столове отпред. Държа да подчертая, че храната им в 12:30 почти беше свършила - той си беше свършил работата като готвач и собственик за пореден път прекрасно.
Та, седим с Джими, той си е налял чаша бяло вино, аз пийвам ракия със салата и си бъбрим за „какво се случва в държавата“ и за туризма по българското Черноморие. Аз по тая тема си имам приятел-експерт Румен Диканчев, и затова по нея не пиша и не давам акъл и мнение. Говорим си, летим от тема на тема като Червения барон от Първата световна война и в един момент Джими ми разказва следния стар еврейски виц:
Седи Моше пред банката и продава семки, идва при него Ицхак и го моли:
– Моше, можеш ли да ми дадеш 1000 долара назаем, ще ти ги върна! – Ицхак, разбира се, че имам 1000 долара и знам, че ще ми ги върнеш, но виждаш ли, продавам семки пред банката и със собственика ѝ Яков сме се разбрали: аз не давам заеми, а той не продава семки.
Засмях се, хареса ми този виц. Върнах се в офиса, свърших разни неща и се замислих колко от българските бизнесмени едновременно искат да дават заеми и да продават семки. Не казвам, че не трябва да има диверсификация на капитала и да се инвестира в различни бизнеси и идеи. Това е повече от логично и похвално, но едва тогава, когато си се научил до майсторска степен да управляваш хора и процеси. Преди това стани много добър в това, което правиш, бъди еталон в това, с което се занимаваш - пък ако ще да продаваш семки (семките са много сериозен бизнес, има едно предприятие до Попово, което винаги ме е впечатлявало и то се занимава с белене на семки) - и тогава се занимавай и с други неща.
Много от моите клиенти се занимават с пет неща едновременно - половината са изградили процеси, другата половина са на микромениджмънт във всеки един бизнес. Понеделник и вторник с фирмата, която я имат от 30 години; сряда с кръчмата и къщата за гости; четвъртък и петък с фирмата, в която имат още двама съдружници и едвам си крепят отношенията...
Устойчивият бизнес се крепи на ясни правила и на това, ако продаваш семки, да не даваш заеми.
Може да сте в един бизнес, но ако сте еталонът, това е достатъчно поне според мен, аз така го разбирам живота. Може да е старовремско и инертно, но пък гарантирам качество, което малко хора в моята сфера предлагат.
Преди да се захванете с поредната бизнес идея, си кажете отново стария еврейски виц.
