В изминалата седмица се навърши една година от първата карантина, което провокира в мен размисли относно бъдещето, миналото и разбира се настоящето. Опитвам, макар и да осъзнавам дозата наивност, да видя по-далече през мъглата, опирайки се на човешката история, колкото и бегло и фрагментирано да я познавам.
Има различни възгледи за историята, според някои тя представлява колело, което се върти, други смятат, че тя е пъзел от случайности и т.н. Ще оставя на историците и философите тези спорове. За мен, безспорно, тя не се повтаря или както е казано - дори да стоиш на едно и също място и да мяташ камъни в реката, всеки път мяташ камъка в различна река. Категоричен съм обаче, че има цикличност, т.е. историята е една спирала в пространството с координатна система от обществени нагласи, вярвания и времето.
През последните месеци имам странното усещане, че започват „Средните векове“ на технологичната ера. Натрапчивостта на тази идея, аналогиите с мрачната епоха, последвала падането на Западната римска империя произлизат от някои характерни черти на средновековието, които съзирам под една или друга форма и в момента.
Някои от основните характеристики са: насаждане на изолационизъм - идеен и физически; идейна цензура подкрепяна от държавата; силни локални правила, които могат да се променят постоянно от властта, без да се търси диалог с потърпевшите; създаване на атмосфера на страх от другите държавици и враждебност към техните представители; страх от всеки един непознат от гледна точка на зараза и хигиена; изолираност във всичко и всички, освен най-близките - семейство, род, клан.
Всички тези аспекти са основните стълбове, на които са се крепели 700-800 години т. нар. тъмни времена – средните векове.
Да, безспорно в момента интернет дава всякаква информация, но дали 90% е недостоверна или няма никаква информация, до голяма степен едно и също.
Средните векове се характеризират с това, че църквата, а някъде и държавата, диктуват какво ще излиза като информация пред обществото. В момента не само средствата за масова информация, а и социалните мрежи също започват да стават подвластни на подобен контрол. Ограниченията в пътуванията, срещането на хора и новото нормално, като цяло много се доближават до реалностите за един среден западноевропейски жител през XI-XIII век например, и тези прилики не са само заради чумата и другите пандемии, които са преминавали като вихрушка над стария континент.
Основното е налагането на ограничения от нов тип, които не се знае до колко и кога ще отпаднат и дали ще отпаднат изобщо. Ограничаването на достъпа до информация и мнения, тепърва ще се засилва и разпространява в интернет пространството, пазителите на политическата коректност тепърва ще разперват крила и над други сфери на мисълта.
Друг интересен момент е епидемията от „известни, защото са известни“ или т. нар. инфлуенсъри - технологичните придворни шутове. Както шутовете, които са били на заплата в двора, така и съвременните им еквиваленти, забавляват аудиторията в тик-ток и инстаграм срещу кесиите с жълтици от бизнес крале и графове. Всъщност, това изместване на фокуса от културата към леснодостъпното, намаляването като % на наистина образованите хора, фокусирането на повече от хората в своето канче и липсата на какъвто и да било интерес какво се случва по света, а не в Дубай, вулгарността на изказа в ежедневието, опростачването - това са характеристики, както на съвремието, така и на Средните векове.
Но основната прилика е постепенното изчезване на средната заможна класа. Технологиите все повече изяждат хляба на малкия и среден бизнес и това ще продължи. Технологичните гиганти, освен да притежават огромни финансови ресурси, започват и под една или друга форма да играят ролята на цензура. През средните векове не е съществувала средна класа, имало е крепостни селяни, градска беднота и аристокрация.
Технологичната аристокрация се създава в момента, тя е факт с нейните императори, графове и барони, и всички ние все повече в ежедневието си ставаме зависими от тях – казано иначе се превръщаме под една или друга форма в крепостни селяни. Гугъл, Фейсбук, Туитър започват да диктуват и да цензурират почти толкова, колкото и Великата инквизиция в Испания през Средните векове. Да, вярно все още няма клади, но скоро ще бъдат издигнати и виртуални.
Всъщност пандемията показа колко е крехка свободата като цяло, как съвременния Рим може да се срути под напора на страха създаван от многомилионни медийни империи подкрепящи новия ред, който се създава в момента под една или друга форма. Те са новите варвари на технологичната ера, те държат оръжията, съвременните катапулти, разрушаващи нашите устои и крепости.
Нито съм антиваксър, нито съм почитател на конспиративните теории, даже и консервативен не мога да се нарека, но определено света навлиза в нова епоха.
Горните редове може да се възприемат като вариации на тема “Настояще и Бъдеще” и ако кажете, че всичко това е твърде черногледо и едностранчиво, дано бъдете прави!
