В момента чета последната книга на Ювал Ноа Харари „Нексус“. Чух много суперлативи за нея, започнах я с големи очаквания, но засега съм малко скептичен. Малко ми е разводнена, макар и с интересни факти и идеи.
Това, което провокира темата за тази колонка, е факт, прочетен в „Нексус“.
„Глинена плочка с клинописно писмо, носеща клеймо от 28-ия ден на деветия месец на 41-ва година от царуването на Шулги от Ур (около 2053 – 2054 г. пр.н.е.), документира ежемесечните доставки на овце и кози… Според записа общо 896 животни са получени през въпросния месец. Запаметяването на тези доставки е важно за царската администрация… Плочката от Ур, например, съдържа грешка. В документа се казва, че общо 896 животни са били получени през месеца, но когато днешните учени събират отделните числа, се получава 898 животни. Писарят, съставил документа, явно е допуснал грешка при събирането и тя е била запазена чак до днес.“
Две овци липсват в отчета накрая. Според мен писарят не се е объркал, а просто преди има-няма 4500 г. администраторът си е присвоил две животни за себе си, или може би едно за него, а другото за друг чиновник, който пази козите и овцете. По този въпрос глинените плочки мълчат, или пък дори да има продължение, то не е стигнало до нас поради простата причина, че плочките, където то е било описано, са били вградени през средновековието в стената на някоя кухня на овчарска къща вече в Персия.
Кражбата от организацията, от която хората са част, явно съществува от преди да има писменост и вероятно ще съществува и след това, както сме тръгнали. Борбата с тази напаст в съвременния свят е поверена на одитори и отдели за вътрешна сигурност. В последно време се сблъсквам с компании, където одиторските доклади и техните препоръки започват толкова да затягат положението, че вместо да предотвратяват кражбите и злоупотребите, те спират кранчето на приходите, като правят продажбите почти невъзможни.
В един момент стремежът да предотвратим изчезването на някоя коза създава толкова административна работа на овчаря, че той спира да пасе козите и овцете, спира да ги стриже и дои, а се занимава с отчети и обяснения защо стадото е толкова, а не повече, и защо черните овци имат собствен характер за разлика от тези с бяла вълна. В редица случаи органи като одиторските компании и контролните органи действат повече като кръстоска между Гестапо и Държавна сигурност, отколкото като хора със здрав бизнес разум. За съжаление рядко някой мениджър или дори
Една от книгите, които все още помня ясно, въпреки че съм я чел преди повече от 20 години, е „Мотивирани“, където се дефинират четирите антропологични подтика, вторият от които е „алчност“. Това означава, че ако не задоволяваме този подтик на своите служители или клиенти, ние ще ги загубим. Затова създавайте такива практики, че дори да има една-две изчезнали овци, това да не пречи на бизнеса и той да расте. Не мога да кажа, че ако създадем условия, достатъчно добри за получаване на бонуси, то тази практика ще изчезне, но със сигурност ще намалее. Тук ми идва един виц от Казахстан за изказване на депутат, който получава подкупи:
„В последно време стана толкова трудно да взимаш подкупи, че имаш усещането, че си ги изработваш.“
Така че направете процедурите такива, че да е трудно да се краде, но това да не пречи на приходите, както за съжаление е в много компании. Защото ако един служител е некоректен, той все ще намери начин да Ви прецака, ако не с действие, то с бездействие.
В една от компаниите, с които работим в момента, имат система, където търговецът се маркира всеки път, когато загаси автомобила или пък го запали отново. През това време той теоретично е при клиенти и продава, само че често той паркира при клиента и отива да си свърши някаква работа, или пък, както бях свидетел, даже е в офиса на клиента, но си говорят за детски градини и мачове около час и половина, за да стане 5 часа и търговецът тръгва обратно за Пловдив. Така че кражбите често не са само в пари или стока, най-вече са в бездействие. Но да се върнем на овцете…
Тук не говоря да търпим кражбите или да си затваряме очите към злоупотреби, а по-скоро да балансираме. Защото често се получава, че при 898 овци изчезват 2, но като натиснем нещата, ще имаме 0 изчезнали овце от стадо 296 животни. Кое е по-добро? Единственото, което знам, е че при 2 изчезнали от 898 и намерени от одитори, мениджърът е сменен и следващият достига 0 изчезнали, но при 296 овце и на пръв поглед всички са доволни.
Кой е по-добрият вариант?
