На 1 януари 2026 г. България официално ще се присъедини към еврозоната, превръщайки се в най-новия ѝ член. Икономиката на страната е в стабилно състояние – без съществени макроикономически дисбаланси, с изключение на високите нива на неравенство в доходите и значителния дял от населението, изложено на риск от бедност и социално изключване. Кристофор Павлов, Главен икономист в УниКредит Булбанк и Елена Костадинова, Старши икономист в УниКредит Булбанк дават повече прогнози въз основа на тримесечен макроикономически обзор.
Перспектива за икономически растеж
Икономическата активност остава подкрепена основно от вътрешното търсене, благодарение на ръста в доходите и кредитирането на домакинствата. За 2025 г. прогнозираният реален ръст на БВП е повишен до 3.2%, като водещи двигатели са частното потребление и инвестициите. Същевременно обаче, по-слабият износ ще има по-негативно отражение спрямо предходните прогнози.
Наблюдава се ускорено нарастване на кредитите за домакинства - очаква се те да достигнат 16.7% ръст през 2025 г., спрямо предишната прогноза от 14.9%. Затегнатият пазар на труда също допринася за засиленото потребление.
Инвестиционната активност получава импулс от по-доброто усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), след успешно предоговаряне с ЕС и намалени административни изисквания. Прогнозата е за усвояване на 85% от средствата, в сравнение с предишното очакване от 55%.
Въпреки това, външната среда остава предизвикателна. Политиката на икономически изолационизъм в САЩ и възможното увеличение на митата върху европейските стоки са довели до ревизия на експорта в негативна посока - очаква се спад от 0.5% през 2025 г. Вместо прогнозирания по-рано ръст от 1.3%.
Очаквания за 2026 година
Основният сценарий на анализа предвижда БВП да нарасне с 3.0% през 2026 г., като отново вътрешното търсене ще бъде основният двигател. Предвижда се забавяне в растежа на потреблението поради по-бавен ръст на заплатите, най-вече в публичния сектор, както и затягане на кредитните условия. Очакваният годишен ръст на кредитите за домакинствата ще се забави до 12.8% през 2026 г. и 11.7% през 2027 г.
Износът ще се възстанови с ръст от 3.9% през 2026 г., благодарение на подобряващо се външно търсене и по-малък брой планирани ремонти в експортно ориентираните сектори. Запасите, които бяха натрупвани в отговор на глобалната несигурност, ще достигнат пик през 2025 г. и се очаква да имат неутрален ефект през следващата година.
Инфлацията – заплахи и контрол
Годишната инфлация достигна 4.4% през юни 2025 г., най-високата стойност от декември 2023 г. Основният двигател е скокът в цените на храните, чиято натрупана инфлация възлиза на 5.2% - трета по височина в ЕС. Причините включват:
- Наваксване на изостаналите административно регулирани цени;
- Премахване на намалената ставка на ДДС за хляба и кетъринга;
- Засилен кредитен растеж и затегнат пазар на труда;
- Ръст на цените на жилищата с 15.1%, втори по големина в ЕС.
Правителството планира информационна кампания, свързана с въвеждането на еврото, която има за цел да успокои инфлационните очаквания и да противодейства на спекулативното увеличение на цените. Все пак, политическата стабилност остава основен риск – колапс на правителството би подкопал усилията за контрол върху инфлацията.
Фискална политика и приходи
България се очаква да надвиши дефицита с до 1.0% от БВП поради инвестиции в отбраната, но с одобрението на Европейската комисия, страната няма да влезе в процедура за свръхдефицит. Официалният дефицит по Пакта за стабилност и растеж ще остане в рамките на 3.0%.
Прогнозата предвижда увеличение на данъчно-осигурителните приходи до 32.9% от БВП през 2026 г. Част от този ръст ще дойде от:
- Повишение на акцизите върху алкохол и цигари;
- Възможни нови данъци върху хазарта и нездравословните храни;
- Подобрена събираемост и намаляване на сивата икономика.
След дълъг период на стабилни данъчни ставки, предстои увеличение на осигурителните вноски за пенсии с 3.0% кумулативно през 2027–2028 г.
България навлиза в последната фаза преди присъединяването си към еврозоната с позитивни икономически перспективи, стабилен ръст и умерена инфлация - при условие че се запази политическата стабилност. Основното предизвикателство остава справянето със спекулата и общественото недоверие около евровъведението. Ако институциите успеят да се справят с това, приемането на еврото може да се окаже ключов тласък за икономическата интеграция и дългосрочния растеж.
