Средногодишната инфлация в България през 2026 г. се очаква да достигне 3,9%, след като през април страната отчете най-голямото поскъпване в региона. Основен двигател на ценовия ръст са по-високите международни цени на енергията, които доведоха до поскъпване на горивата и транспорта. Допълнителен натиск оказват и цените в сектора на услугите – ресторантьорството, настаняването и развлеченията, както и продължаващото поскъпване на храните.
Въпреки ревизираната нагоре прогноза, очакваното ниво на инфлация остава под прогнозата на Европейската комисия от 4,2%. Според анализаторите сегашният ценови натиск до голяма степен е временен и се очаква да достигне своя пик около средата на годината, след което постепенно да отслабне с нормализирането на цените на горивата и отшумяването на базовите ефекти.
Експертите обаче предупреждават, че развитието на инфлацията ще зависи от това дали по-високите цени на горивата ще се прехвърлят към останалите сектори на икономиката чрез транспортните разходи, инфлационните очаквания и цените на храните. Под наблюдение остава и динамиката на възнагражденията, тъй като по-бързият ръст на заплатите може да доведе до допълнителни инфлационни ефекти.
Наред с инфлацията, анализът очертава като по-сериозен риск за българската икономика влошаването на публичните финанси. След присъединяването на страната към еврозоната бюджетният дефицит за 2025 г. достига 3,5% от БВП, а очакванията са той да нарасне до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Това вече поставя България пред риск от процедура при прекомерен дефицит.
Според експертите основните причини за разширяването на бюджетния дефицит са увеличените разходи за възнаграждения в публичния сектор, социалните плащания и отбраната. В същото време те смятат, че ограничаването на разходите само по себе си няма да бъде достатъчно, тъй като голяма част от публичните услуги вече работят при ограничено финансиране. По-устойчиво решение би било постепенно увеличаване на бюджетните приходи чрез данъчни и осигурителни промени, които да стабилизират публичните финанси, без да подкопават конкурентоспособността на страната.
Въпреки тези рискове перспективите пред икономиката остават сравнително благоприятни. Очакванията са растежът на брутния вътрешен продукт да се запази около 3% през 2026 г., подкрепен от жилищното строителство, инвестициите във възобновяема енергия и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Това са основните изводи от най-новия икономически анализ на Allianz Trade, която ревизира нагоре прогнозата си за средногодишната инфлация в България – от 3,7% на 3,9%, като същевременно предупреждава, че натрупването на инфлационен натиск, фискални рискове и възможни данъчни промени изисква компаниите да бъдат още по-внимателни при управлението на риска и междуфирмените разплащания.
