Създаваните от архитектите в процеса на инвестиционното проектиране графични материали, чертежи и проекти, както и построените на тяхна база обекти, са обект на закрила с авторско право. Това поражда някои въпроси във връзка с уреждането, управлението и прилагането на авторските права.
Авторското право е уредено в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и в приложимите в България международни споразумения и актове на ЕС. За да възникне авторско право върху произведение на архитектурата, е необходимо произведението да е възпроизведено и изразено в обективна форма – напр. на хартиен, електронен или друг носител.
Съгласно действащия правен режим в България (чл. 3 и § 2, т. 9 от ДР на ЗАПСП), произведения, отнасящи се до архитектурата, могат да бъдат произведенията на изобразителното изкуство, включително произведенията на приложното изкуство, дизайна (графичен дизайн, промишлен дизайн), реализираните произведения на архитектурата, проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата и териториалното устройство, в това число – оформленията на интериори с траен характер, както и всички преработки на гореизброените, отделните части от изброените, включително подготвителните скици, планове и други подобни, отнасящи се до архитектурата.
Следователно архитектурните произведения не могат да бъдат литературни или научни произведения, а единствено произведения на изкуството, които са създадени в резултат на творческа дейност. Произведенията на архитектурата са едновременно функционални и естетически издържани.
Автор на произведение на архитектурата може да бъде само физическо лице – това са преди всичко архитектите-проектанти, в т.ч. ландшафтните архитекти, които са създали подготвителните графични материали (3D модели, чертежи, схеми), идейния, работния и техническия проект за сграда или друго съоръжение, или за устройствен план по част „Архитектура“. Проектантът-инженер – напр. по част „Електро“ или по част „ВиК“, съответно сътрудникът в архитектурното бюро, който е преначертал чертежите на архитекта от хартиен в дигитален вид/носител или обратно, и които не са вложили собствено творчество в архитектурата – не са автори на произведение на архитектурата.
При всички произведения на архитектурата авторското право възниква по силата на закона за техните автори – физически лица. В тази връзка законът установява оборима презумпция (чл. 6 от ЗАПСП), според която, до доказване на противното (по съдебен ред), за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението или копия от него.
Юридическите лица (търговски дружества, сдружения и фондации), едноличните търговци (ЕТ) или други неперсонифицирани формирования – напр. консорциум или архитектурно бюро – не могат да осъществяват творческа дейност и не са автори. Юридическо лице, ЕТ или друго физическо лице, различни от автора, могат да бъдат правоносители при наличието на допълнителни правни условия, а именно – валидно сключен договор с автора, респ. в резултат на наследяване.
Не всички резултати от човешката дейност са произведения.
Изрично изключени от закрила с авторско право са идеите, концепциите и данните, дори и при създаването им да е било вложено творчество. Следователно идеите и концепциите, или данните за определена сграда или за друго съоръжение, не са обект на авторско право, докато не бъдат обективирани в конкретен архитектурен чертеж, триизмерен модел (дизайн), план, проект или изграден обект.
Авторското право е сборно и многокомпонентно понятие
То включва в себе си множество авторски правомощия, които са изброени в ЗАПСП. Основното деление, имащо практическо значение, е на имуществени и неимуществени авторски права. Характерно за имуществените и част от неимуществените авторски права е, че при определени условия те могат да бъдат обект на сделка за прехвърляне, респективно на договор за отстъпване на права за използване на произведението.
Единствено не могат да бъдат прехвърляни неимуществените права на автора да иска признаване на неговото авторство върху произведението и да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Те са неразривно свързани с автора и след неговата смърт се упражняват (както и други от неимуществените и имуществените права) от неговите наследници, а при липса на наследници – от държавата.
Използването на произведенията на архитектурата може да се осъществи по определени начини, изброени в ЗАПСП, които могат да се разглеждат самостоятелно, а именно – чрез възпроизвеждане, разпространение сред неограничен брой лица, публично показване, преработка (внасяне на всякакъв вид промени в произведението) и реализиране на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен. Конкретните начини на използване са от значение за определяне на обема на отстъпените права при сключени договори за използване на произведенията, съответно – при определяне на това дали е извършено нарушение на авторско право и за търсене на съответната отговорност.
Нарушението на авторско право може да доведе до отговорност на нарушителя за обезщетение, като вината се предполага до доказване на противното. Имуществената отговорност се носи за непозволено увреждане (деликт), съгласно ЗЗД. Отговорността за нарушено авторско право може да бъде както имуществена (с претендиране на имуществени и неимуществени вреди), така и административно-наказателна и/или дори наказателна – за извършено престъпление по смисъла на НК.
Особеност при нарушение на авторско право е, че обезщетението се определя от съда за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, като за конкретния му размер се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Може да се предяви иск само за установяване и за преустановяване извършването на нарушение, без да се претендира обезщетение за вреди.
Разбира се, при нарушение въпросът може да бъде уреден между страните – нарушител и автор/правоносител – посредством преговори и постигане на споразумение, без да се отнася до съд. При всички положения споразумението между страните не може да окаже влияние върху търсенето на друг вид отговорност от органи с публични функции – от органи на изпълнителната власт или от органи на съдебната власт.
Използването на произведенията на архитектурата съобразно действащото в България/ЕС законодателство, както от архитектите, така и от възложителите и инвеститорите, има все по-голяма значимост в условията на пазарна икономика и свободна конкуренция.
www.politov.eu
Politov IP&Law
