Никой управленски модел не работи в нашата фирма...!

„Всичко опитахме, но нищо не се получава.“

„На теория е лесно, но практиката е различна и нещата не се случват.“

„Хората ни не струват, затова не можем да просперираме. Тази фирма се разпада.“

 

Тези и още много подобни фрази чувам почти ежедневно. Сигурна съм, че и вие сте се наслушали на мрънкачи, на които светът им е виновен, че фирмата не върви напред. Ясно е, че за да се получи напредък трябва воля за работа и фокус. Когато едното липсва, фирмата започва да боксува. Изходът може да бъде намерен или самостоятелно, или чрез помощ отвън. В съвременния мениджмънт теорията и практиката вървят ръка за ръка. Големите мултинационални компании са успели благодарение на въвеждането на поне един управленски модел. Как така в големите компании моделите работят, а в малките и средните се прокрадва хаосът? 

Има много симптоми, които ни показват, че трябва да променим стила на управление. Но най-трудно е да променим себе си, нали?

„Всичко опитахме и нищо не се получава“ подсказва за липса на фокус. Разконцентрирането на енергията на фирмата може да е нарочно или да е от неопитност. И в двата случая компанията губи, но при преднамерените действия загубите са по-големи, тъй като се откриват късно. Тук попадат:

 

За тях тревата на съседа е винаги по-зелена. Те се съмняват в компетентността на всеки, единствено те знаят и могат да работят качествено. Уж искат да пробват различни подходи и методи на управление, но нямат търпението да дадат шанс на нововъведението да се прояви и узрее. Тези мениджъри и собственици на фирми заявяват, че са широко скроени, уж работят със собствен екип и с консултанти (за да са в час с всичко ново), но реално работят сами и следват само собствения си мисловен модел. Декларират пред всички, че искат промени, като че ли тръгват да въвеждат нови модели, но ги отхвърлят още в зародиш, защото нямало начин да дадат положителен резултат. Всъщност тази категория мениджъри и собственици са лоши ръководители, които буквално крият лошото си управление зад различни чужди предложения за подобрения. Така е по-лесно да се намери друг виновник за некадърното управление. Колебанията в настроенията и предприетите курсове на работа са толкова чести и толкова противоположни, че служителите им бързо губят мотивация. Ето как се стига до „некачествените служители.“ Затова и хората не приемат и не прилагат правилата на хартия. Те искат стабилен лидер, чийто пример да следват. Във всяка компания проваления проект се дължи на „вмирисаната глава на рибата“. 

 

Изходът: За да се излезе от тази ситуация мениджърът и собственикът трябва да спрат да се страхуват от провал. Колебанията идват от недоверието към хората и от там страх, че нещо ще се обърка. Умът на тези собственици зацикля в дреболии – неизбежните камъчета по всяка пътека. И понеже моделът е подсказан отвън, те трябва да се отпуснат и да дадат шанс на новото да влезе във фирмата им. Не да оставят всичко на случайността, а да позволят новото да ги усъвършенства като хора и лидери. 

 

Един лесен начин за източване на пари от компания е чрез фиктивни консултантски услуги. Мениджърите, които искат да крадат от работодателя купуват консултантска услуга с готови материали. Тези материали обаче не са изготвени за тази фирма и съответно не работят. Когато се приложи подобна стратегия няколко пъти с различни консултанти, ефектът за компанията разбира се е отрицателен, но за банковата сметка на мениджъра е доста положителен. Саботажът обикновено идва от мениджърите, които се страхуват, че ще бъдат изместени от позициите им. И с право се страхуват, защото те са довели фирмата до затруднено положение.

 

Има и парадоксални, чак комични сцени, като например в една фирма, в която собственикът се беше обградил само с мениджъри-консултанти. Там всеки консултант (независимо дали областта му беше продажби, маркетинг, ИТ или човешки ресурси) се бореше да докопа кокала и да измести всички останали. Защото всеки се мислеше за много велик и смяташе, че може да бъде управител. Агресията (скрита и явна) достигаше завидни размери, направо поглъщаше целия персонал. Каквото и предложение да дойдеше, независимо от къде, беше разбивано на пух и прах още преди да е доизказано. Разпадът в тази фирма беше толкова голям, че работниците си позволяваха да диктуват правилата на собственика. За кого беше изгодна тази ситуация? За всеки служител на заплата, но не и за собственика. Липсата на ясна йерархия и модел на управление влияеше на производството, продажбите, спазването на закона, трудовата дисциплина и т.н., списъкът е безкраен. 

 

Дали са ваши служители или консултанти – те не идват да развият фирмата, а да извлекат полза за себе си или за каузата на външна организация. Фирма с внедрен агент на разрухата започва да боледува хронично. Агентът я поддържа жива, за да тегли ресурси от нея, но практически тя умира. Собственикът й не може да излезе извън омагьосания кръг, защото всеки опит за намеса е париран от внедрения агент. И така какъвто и модел да се предложи, агентът убеждава собственикът, че това вече е пробвано и не работи. А собственикът се държи като дрогиран тийнейджър и не осъзнава, че е на ръба на пропастта.

 

Изходът: Изходът от горните две ситуации е болезнен, много болезнен и труден. За да допусне собственикът недоброжелатели, означава, че има сериозен проблем с вярата в хората и в себе си. Никоя външна сила не може да помогне. Необходимо е той сам да прогледне и сам да избере промяната. Самолечението е единственият начин за възстановяване. И когато се осъзнае сериозността на проблема и собственикът знае какво иска да постигне, чак тогава може да събере нов екип и да започне да изплува. Може да изпробва различни методи и когато намери своя модел, да се вкопчи в него и да го приложи. Постепенно (в рамките на 3-4 месеца) ще отсее негативите и ще ги замени с позитивите от други модели. Но първо трябва да постигне стабилност и хармония със себе си.

 

Не трябва да се придържаме към един модел само – напротив трябва да вземем най-доброто за нас от всички модели, които познаваме. Но това изисква време, спокоен ум и фокусиране. Изисква нашето внимание, търпение и трезва преценка на плюсовете и минусите. Едва ли ще открием топлата вода, но ще открием онези части от големия пъзел, които сглобяват точно нашата голяма картина. Няма неработещи модели по принцип – има или неправилно приложени модели или нежелание фирмата да просперира.