Договорни отношения при стажантски обучения

Все повече български компании, осъзнавайки, че хората са най-ценния капитал на фирмите, откриват свои стажове и предоставят практики за младите хора, които искат по-нататък да продължат своето професионално израстване. За да бъдат те успешни, е въпрос на най-висока лична отговорност, особено от страна на работодателя, да запознае младите хора с ценностите и целите на компанията. Той трябвамного ясно да разясни смисъла и приноса на дадената позиция, да гласува доверие, да дава възможно най-честна, честа и задълбочена обратна връзка и да третира стажантите си като свои равностойни партньори. Това е единствения начин за развиване на здравословно отношение на младите хора към трудовия процес в най-чувстителните първи години на формирането имна трудови навици и поемане на лични и професионални ангажименти.

С измененията през 2014 г. в Кодекса на труда (КТ) бяха приети нови разпоредби, които уреждат стажуването на младежите за цел постигане на по-висока икономическата активност, увеличаването на заетостта, професионалното образование и квалификацията им чрез активно включване на работодателите като страна в процеса. Тази законодателна промяна допълва досегашната уредба за професионалното образование и квалификация и беше приета в изпълнение на националните и европейските инициативи и стратегии за повишаване на образованието и заетостта сред младежите, в това число Националната стратегия за младежта (2014-2020).

Новите текстове предвиждат някои по-особени правила при възникването, изменението и изпълнението на трудови договори със стажанти, наред с основните изисквания, установени в глава пета,раздел първи от Кодекса на труда. Установява се ограничение при сключването на такъв вид трудови договори. То се изразява в спецификите на новата уредба на стажовете, която се прилага само за младежи на възраст до 29 години, завършили средно или висше училище и без трудов стаж или професионален опит по придобитата от него професия или специалност – чл.233б КТ.

Отношенията между стажанта и работодателя се определят с трудов договор, който е сключен съгласно изискванията на Кодекса на труда за необходимото съдържанието на трудовите договори, като този договор определя и възнаграждението на стажанта за периода на стажуване.

Размерът на възнаграждението се определя по преценка на работодателя за съответната длъжност, но то не може да е по-малко от определената минимална работна заплата за страната

Също така стажантите се ползват с всички права на работещите по трудово правоотношение. След измененията в Кодекса на труда,стажуването се определя като изпълнение на работа под настойничество, която има за цел усвояване от стажанта на практически умения по придобитата професия и специалност. Работодателят има задължението да определи специално лице − наставник на стажанта, който има писмено споразумение с работодателя за наставничеството, като наставникът трябва да има минимум 3 години трудов стаж или професионален опит по професията. Стажантският договор е срочен и се сключва за период между 6 и 12 месеца, като урежда условията при стажуването – включително, но не само: процедурите по обучение, наставление, по преглед и оценка на извършеното. Тойсе прекратява с изтичането на уговорения срок или на основание общите разпоредби на Кодекса на труда, които регламентират прекратяването на трудовите договори. С изтичането на уговорения срок на договора работодателят има задължение да издаде препоръка на стажанта, която да удостовери резултатите от стажа и да му послужи за кандидатстване за работа при други работодатели.

Различни видове стажове

Важно е да се знае, че имасъществена разлика в правната уредба и в характеристиките на задължителните стажове на студентите (и учениците),  стажовете на стажантски договор и стажантските програми през летните месеци. Задължителните стажове на студентите и учениците са част от тяхното образование и практическо обучение и се уреждат със Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Така, при тях отношенията между стажанта и компанията са опосредени от трето лице, което е обучаващата институция или заведение. Оттук следва съществената разлика между задължителните стажове и стажантския договор, който е специфичен трудов договор, сключен между стажанта и работодателя, при който няма посредник. Съгласно ЗПОО, отношенията при задължителните стажове на учениците се уреждат от договори, сключени между компаниите и съответното училище (а не такива между стажанта и компанията).

---------

Михаела Христоваe адвокат с дългогодишен опит в областта на търговското, дружественото, трудовото право и е основаващ съдружник в адвокатско дружество „Христова Гатева Славов”.Екипът на кантората има задълбочено разбиране в различни области на бизнеса и правотои предостваяпълно правно обслужване, както на корпоративни, така и на индивидуални клиенти.