Кога за последен път си купихте книга? Дали попадате в процента на “най-добрите” читатели, които един път месечно отделят средства за да научат нещо ново, да съпреживеят един друг живот чрез страниците на книгата?
Ако се замисли човек ще се съгласи, че работата в едно книжно издателство е повече въпрос на творчество и голямо предизвикателство. На като всяко производство, тази дейност е съпътствана с трудностите на всеки бизнес, който днес ги понася. Книгоиздаването е малък бизнес в България и може би поради това той трудно прокарваме може би идеите си. Но гордостта на издателите е, че именно това е оставило бранша “чист”, без да има намесване на “излишни” финансови интереси.
Книгата е много специален продукт, въпреки, че е стока, като всички останали, но носи познания и хората, които работят в този бизнес усещат себе си като мисионери. Разбира се, сами носят кръста на образоването на нацията и проблемите пред които застават.
В специалното интервю за Твоят Бизнес Стефка Ангелова допълва “Държавите по света подкрепят собствената си литература, като дават пари на други държави за да пропагандират литературата им. Нашето издателство, например получи средства за превода на една канадска книга. Ние не очакваме преки инвестиции на държавата за нашия бизнес, но искаме да има средства за библиотеките, за да могат те да закупуват книги. Защото трябват знаещи и можещи хора, за да се развива нацията. Айнщайн е казал, че въображението е по-важно от знанието, а то се развива чрез четено. Освен за днешното физическо оцеляване трябва да мислим за бъдещето. В Япония след войната приоритет е било образованието, защото е ясно, че знаещите хора ще строят бъдещето”.
Библиотеките нямат пари за нови книги
В България са регистрирани над 1000 издателства, но активно действащи са около 150, които работят в много конкурентен пазар. “Кръгозор” изкарва годишно около 30 нови заглавия и отпечатва около 100 хиляди екземпляра. Общо за България се отпечатват над един милион книги.В момента в страната библиотеките са намалели с 1500 и днес са около 3000. Според Директива на Юнеско усреднено на човек глава от населението трябва да се падат между 6 и 8 библиотечни книги на година. У нас библиотечните фондове имат 0,6 книги – това е дори под една книга на човек.Установено е, че около 70% от читателите в библиотеките са между 11 и 15 години. След това младите хора вече търсят активно интернет, защото няма достатъчно литература. Ясно е, че библиотеките са бюджетни и парите им стигат за съществуване – почти нищо не остава за закупуване на нови книги. “По закон ние даваме безвъзмездно по 12 книги на националната и регионалните библиотеки от всяко ново заглавие, казва Стефка Ангелова. От една страна това е недостатъчно, но от друга страна за нас това са сериозни средства, особено, когато книгите се скъпи. Тези 12 книги за къде по-напред. Аз бих казала, че в България няма равен достъп до информация. В малките градчета няма книжарници, защото не са рентабилни, на много места няма и библиотеки. Хората там са в затъмнение. Ето тук е ролята на държавата”.
Феноменът на МОЛ-овете
Новите МОЛ-ове разбира се, приемат и книжарници. Търговците правят големи инвестиции, за да направят големи и красиви книжарници, като част от тях поемат и издателствата във вид на книги, които не са платени. Но ако до вчера в София в първия МОЛ, книжарницата е била успешна, днес вече публиката се пренася в следващия и следващия... И оборотите започват да спадат. Издателите изпитват опасения, че отварянето на нови книжарници не носи нови читатели, а само преместване на старите в другия магазин. Затова една от големите техни задачи е, да разширява четящата публика. А тя започва от децата...
