Живеем в изключително динамично време, в което развлекателните индустрии са силно развити, Интернет предоставя големи възможности на потребителите и книгата е поставена в една силно конкурентна среда, както по отношение на време, така и по отношение на средства. В едно изследване, направено през 2009 г. от агенция “Алфа рисърч”, в представителна извадка от 1000 човека за мястото и отношението на българина към книгата беше констатирано, че
четенето на книги заема пета позиция в йерархията на заниманията в свободното време
Младите хора предпочитат директно общуване с връстниците си извън дома, а ако това не е възможно, го заменят с виртуално общуване – чатове, Facebook и други социални мрежи. Хората на средна възраст имат обаче изкушението, навика и интереса да четат и достатъчно свободно време за това. Четящата група хора са предимно в столицата и големите градове. Това са представители на интелигенцията и свободните професии и хора със средни и над средните доходи.
Трудно е да се определя стила на четене, който преобладава сред четящите хора днес. Ако става въпрос за предпочитана тематика, това е определено развлекателния, лек, криминален жанр. Сред най-предпочитаните чуждестранни автори днес са Дан Браун, Паулу Коелю, Даниел Стийл, Джон Гришам. Далеч зад тях се нареждат Джон Стайнбек, Джек Лондон, Умберто Еко, Съмърсет Моъм.
От българските автори на внимание и интерес се радват Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Антон Дончев. Това са сериозни автори, които нееднократно са доказали своето умение и способности. Класиците Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин изостават далеч назад в класацията на най-четените български автори. За съжаление съвременните млади творци не се радват на сериозен интерес и предпочитания. Днес имаме интересни и можещи да пишат млади хора – Палми Ранчев, Алек Попов, Георги Господинов. Но кръгът от хора, интересуващи се от тяхното творчество е твърде ограничен.
Макар за последните години да има лек ръст на умерено активните читатели и четенето да запазва своята пета позиция в структурата на свободното време (отново според социологическо изследване на “Алфа рисърч”) общият дял на четящите хора, според образованието им се подрежда така: с висше образование – 5,51; с полувисше – 5,38; със средно – 4,75 и с основно – 3,53.
Усредненият общ дял на четящите в България хора е 4,46
Да се свързва четенето на книги с тяхната цената у нас не е никак основателно. Ще дам един пример: една книга на гуруто на мениджмънта, световно признатия класик на тази дисциплина Питър Дракър в Испания например е около 60-70 евро, докато у нас е 11-12 евро. В пъти по- малко! Въпреки това, непростимо е данъчната ставка да е толкова висока у нас – 20%. Цели 20% - печатната книга се облага с такъв данък, с какъвто се облага и тоалетната хартия. Съвсем различни се тези практики в европейските страни. Например във Великобритания ДДС за книгите е 0%, в Германия и Холандия – 6%.
Това е още едно доказателство за пълното безхаберие и тотално отсъствие на държавата от процеса на издигане на интелектуалното равнище на нацията ни и като че ли умишленото й изпростяване. Въпреки многократните опити и протести на сдружението на българските книгоиздатели и книгоразпространители няма никаква чуваемост и адекватна реакция от страна на последните няколко уж български правителства. Книгоиздаването е оставено само да вегетира, без никаква подкрепа и намеса на държавата с адекватна политика в тази област. Но той, народа отдавна го е казал: “Прост, необразован народ – слаба държава!”
А добри образци и практики в световен мащаб колкото искате. В Холандия например, съществува Central Book House - една организация, която централизирано се занимава с такива дейности като цялостната търговия на печатните издания, консултантски и правни услуги, с изследователска дейност за бранша. Всяка седмица тя предоставя на издатели и търговци на книги пълна статистика на оборота, на видовете продажби, на движението на книгите в държавен мащаб. Изработва отчети и оценка на рентабилността на всяко заглавие, предоставено на книжния пазар. Освен това организира провеждането на задължително двегодишно специално обучение на консултантите по продажби в книжарниците и се изисква притежаването на такава диплома от всеки, които би искал да работи в книжарница. Показателен е техния опит и практиката им с продажба на книги с ваучери, дейност, която си заслужава да бъде проучена, тъй като осигурява продажби за цели 36 млн. евро. Холандското правителство подпомага издателите и разпространителите в своята страна със закон за фиксираните цени. Този закон защитава цените и тази практика е регламентирана и действа в страната вече 110 години.
Какво е бъдещето на книгата? Напоследък се дискутира много темата дали електронната книга ще “изяде” книгата на хартиен носител?
Наивно е да се смята, че това ще се случи! Както e-books, така и аудио книгите допълват и улесняват читателите. В никакъв случай те не си противоречат, не се конкурират и напълно погрешно е да се приема тиражираното у нас мнение, че “мишката ще изяде книжката”. Интересен е опита на Германия в тази посока. Там е създадена платформа “Либрека”, която изцяло е натоварена с това да подготвя дигитализирани заглавия – тя на практика е едно електронно издателство. Досега, те са инвестирали над 4,5 мил. евро в тази дейност и за петгодишен срок са пуснали 170 хил. дигитализирани заглавия. Според прогнозите им издаването на електронни книги в следващите три години ще изпревари тези с хартиено тяло. Практиката при тях е следната: издателствата купуват от авторите или агенциите правата за електронно издаване и ги продават на електронното издателство, в случая - “Либрека”. Досега в света работят повече от 1300 такива електронни издателства . Водещи в бранша са Amazon в САЩ, които държат 90% от пазара на е-books и тяхното последно четящо устройство е най-доброто засега на пазара. След тях са Apple и Google Books, също създали свои таблети за четене. Вече има четящо устройство, което зарежда 1100 – 1200 електронни заглавия – една цяла библиотека.
Този начин на предлагане на авторски текст несъмнено е много удобен и практичен, а в екологичен план е наистина безценен. Стои на дневен ред обаче проблемът със защитата на текста, формите на доставка и затруднението с разплащането в различни валути. Съществува разлика и при цените на електронните книги и книгите с книжно тяло. Въпреки стремежа на издателите, и въпреки че електронните книги засега са с по-висока цена, те имат бъдеще.
