Преди няколко седмици, в един кротък неделен следобед, по Канал 1 даваха един от детските филми, с които сме израснали – „Рицар без броня“. Нищо не си спомнях от сюжета и ми беше даже интересно.

В последно време все повече ме канят да говоря на разни събития и понеже хората, които ходят на такива събития, са до голяма степен едни и същи, не върви да им говоря едно и също - трябва да се засягат нови теми.

Преди известно време в YouTube ми попадна запис на „Tribute” /гала вечер/ в чест на Франсис Форд Копола, в един момент на сцената излязоха други две легенди - Ал Пачино и Робърт де Ниро, работили с великия режисьор в не една и две незабравими продукции.

Днешната тема е микромениджмънт! Какво представлява той? Много просто - шефът решава всичко, от това каква тоалетна хартия и какво кафе за автомата на работниците да се купува, до инвестиции от 2-3 милиона, и много често това се случва в рамките на час едно след друго.

От време на време получавам по някой професионален шамар.

Миналата седмица отново чух една реплика, която много мениджъри използват, като едва ли не 11-та Божа заповед: „Ние в нашия екип сме едно семейство“.

От известно време следвам в социалните мрежи един финландски бизнес консултант – нали човек трябва да има репери извън собствената си координатна система. Въпросният г-н Линдстрьом беше публикувал следния въпрос: Would you follow your own brand on social media if you don’t work there?

В последно време в редица екипи срещам презрително отношение към конкуренцията, тези, които са част от дадената екосистема, тези, които ви дишат във врата.

Предишната колонка беше провокирана от поредното заведение за бързо хранене и храна за вкъщи, което се пръкна в квартала, а днешната е нейно продължение. Преди няколко дни обектът отвори.

Точно до входа на сградата, където се намира офисът ми, има помещение, което стоеше празно има-няма 10 години. Преди това за кратко беше някакъв наргиле бар и толкова.