Предишната колонка беше провокирана от поредното заведение за бързо хранене и храна за вкъщи, което се пръкна в квартала, а днешната е нейно продължение.
Преди няколко дни обектът отвори. Оказа се, че е място с концепция за здравословно хранене, правят цели програми и доставят съответното меню на своите клиенти. Разбира се, има и консумация на място или за дома. Това, което провокира мислите ми, които днес споделям с вас, беше официалното откриване на заведението.
Преди няколко дни се появи арка от балони и следобеда на същия ден дойдоха първите гости на събитието, които, както по всичко личеше, бяха близки на собствениците. Определено не бяха хора от квартала. Първата мисъл, която ми мина тогава, беше: и тези канят на откриването приятели и познати, а после чакат да продават на непознатите от квартала. Колко просто е всъщност, вместо да поканиш тези, които така или иначе знаят за теб и ако не са ти клиенти до момента, няма и да станат, да опънеш няколко дни преди откриването един плакат, на който да пише: „Скъпи съседи, на 1 юни отваряме! Заповядайте да споделим този важен ден за нас, елате да опитате нашата кухня и да се сприятелим!“.
Не казвам да не си поканите познатите, приятелите и роднините, но първо поканете тези, които очаквате на следващия ден да дойдат и да оставят някой друг лев, а не в деня след джамборето да стане тихо и празно като в селска библиотека по време на жътва.
Много често събитията като откривания и годишнини са по-скоро за тези, които познавате или вече са ви клиенти, отколкото за нови, а трябва да е точно обратното – на тези поводи да привличате потенциални партньори и бъдещи клиенти.
Аз рядко ходя на каквито и да е събития, не е моето, но когато все пак посетя някое, основното правило, което следвам, е да се опитам да седна на маса, където не познавам никой или максимум един човек. Няма да забравя един такъв случай.
Преди време бях поканен на официална вечеря след годишната конференция на едно сдружение. Нямаше конкретни места и всеки можеше да седне, където иска. В момента, в който разбрах това, направих една обиколка на залата и видях маса, на която не познавам никой. Имаше свободни места и попитах дали мога да се присъединя. Приеха ме, оказа се, че и другите две двойки не се познават, но и четиримата са лекари и то доста известни в гилдията си. След като размениха няколко приказки и установиха, че поради различните поколения нямат общи познати, а и бяха от различни специалности, се възцари тишина.
Аз поех щафетата и започнах да разказвам за това с какво се занимавам. Слушаха ме с интерес и добавяха техните гледни точки по темата. Накрая на вечерта най-възрастният лекар, който до момента почти през цялото време мълчеше, ме попита: „Абе, Гетов, ти диванета обучаваш ли? Защото имам една фирма, пълна с такива.“ От тогава с тази компания работим повече от 3 години и в момента започваме поредния ни проект. Този човек няма къде другаде да го срещна, нямаме общи познати, той не виси в социалните мрежи като мен. Шансът беше на моя страна и моето правило да се запознавам с нови хора и да седя на маса с непознати отново проработи.
Не канете само познати, не сядайте на маса с преобладаващо познати, ако искате да развивате своя бизнес, ако искате да развивате себе си.
И последно – превръщайте интересните приятели от Фейсбук или Инстаграм в реални такива. Аз имам практиката да каня на кафе или чаша уиски хора, които са ми направили впечатление и сме разменили по няколко думи в социалните мрежи, и имам страхотни попадения.
Използвайте и реализирайте потенциала на безплатните канали за генериране на бизнес, преди да започнете да харчите пари за маркетинг и реклама.
