fbpx Бариери за прескачане при легализация на документи | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Бариери за прескачане при легализация на документи

Бариери за прескачане при легализация на документи

Въпреки усилията на законодателя да създаде облекчени процедури, които да стимулират гражданския оборот и да създават по-малко пречки пред българския бизнес, що се касае до отношенията с международен елемент и издаваните във връзка с тях публични документи, в действителност се наблюдават някои практики, които по една или друга причина се отклоняват от тези процедури. Това на свой ред създава известна несигурност и неяснота в търговските отношения и някои трудности пред търговците.

Така например, все по-често, в нотариални производства, част от представените от страните писмени доказателства, представляват издадени в чужбина публични документи (пълномощни, удостоверения за актуално правно състояние на чуждестранни юридически лица, извлечение от дружествени книжа, издадени от компетентния орган, водещ регистъра на дружествата в съответната държава и т.н.), същите са надлежно снабдени с Apostille или са изготвени съобразно подписан договор за правна помощ и са придружени с превод на български език. Въпреки това, обичайна практика е да се изисква допълнителна заверка на подписа на преводача, извършил превода, от Консулски отдел на Министерство на външните работи на Република България, съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа или т.нар. „легализиран превод”.

Противоречия

Такава практика обаче противоречи, както на Хагската конвенция и на договорите за правна помощ, така и на вътрешното законодателство, по няколко причини. На първо място, посочените международни договори, по които Република България е страна, са насочени именно към избягване на допълнителни и дори ненужни формалности, каквато на практика е заверката на подписа на преводача. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.185 от Гражданския процесуален кодекс, документи на чужд език се придружават от точен превод на български език, заверен от страната. Изискването за „легализиран превод”, дори да се съдържа като правило в правилника за легализациите, не следва да се прилага, тъй като е налице друго такова в нормативен акт от по – висок ранг, в конкретния случай Гражданския процесуален кодекс, което съгласно чл.15 от Закона за нормативните актове се прилага преимуществено.

На трето място, за конкретния пример, заверката от Консулски отдел не дава никаква допълнителна сигурност в оборота, тъй като по същество тя съдържа изявление, че подписалият превода преводач има сключен договор с Министерство на външните работи, но последното не носи отговорност за верността на превода. Изложеното е типичен пример за неуместно и ненужно увеличаване на формалностите и разноските в нотариалното производство.

Подобна ситуация е налице и в административното производство, развиващо се по реда на Закона за търговския регистър. Като постоянна практика на длъжностните лица по регистрацията напоследък се налага изискването всички официални документи на чужд език, да бъдат представяни с „легализиран превод”, въпреки, че разпоредбата на чл.18, ал.2 от Закона за търговския регистър сочи, че документите се представят заедно със заверен превод на български език, без обаче да се съдържа изискване за допълнителна заверка. На практика, с въвеждане на това изискване се „дописва” закона или най-малко цитираната разпоредба неприемливо се тълкува стеснително и се създават допълнителни бюрократични пречки за търговците при вписване на обстоятелства в Търговския регистър.

Facebook коментари