Едно от най-честите оплаквания от страна на собственици и мениджъри на високо ниво може да се формулира в следното изречение: “Идват, седят два-три месеца и си тръгват”.
Тази седмица започнах две менторски програми точно на такива двама мениджъри на средно, дори към високо ниво в една производствена компания. Собственикът на компанията е положил не малки усилия да ги привлече, провел е не един разговор, обещал им е доста прилични заплати и условия. Когато провеждах първата опознавателна сесия с тях, ми направи впечатление как мотивацията им в новата компания се е разклатила много сериозно. Попитах ги как биха оценили собствената си мотивация от 1 до 10, единият даде 4, другият 5, и това е на втория месец! Оценките им ме заинтригуваха, все пак ще трябва да работя с тях през следващите 3-4 месеца. Започнах да чопля какви са причините за тези ниски оценки, а отговорите се оказаха доста интересни.
Всъщност бяха споменати доста очаквани проблеми - от отпор от страна на старите кадри, през пренебрежително отношение от отдел „Техническа поддръжка“ (нещо толкова закономерно, колкото и че слънцето изгрява от изток), също така и липса на приемственост и програма за въвеждане в компанията.
Всичките тези проблеми са сериозни и предвидими, когато влиза нов началник-цех или производство и най-интересното е, че тези проблеми не са това, което ги е демотивирало.
Не отпора и търсенето на теле под вола от страна на старите кримки, не измислените начини как да натопим новия началник пред ръководството, не отсвирването на задачите поставени от тях, защото не се знае колко време ще ги има, даже не и погледите казващи “знаеш ли колко като теб са минали от тук?”. Всичко това те са го очаквали до някаква степен, двамата новобранци са се съюзили и продължават напред. Тогава, което всъщност ги е демотивирало, са няколко прости, на пръв поглед незначителни неща.
Когато подадох визитката си в началото на срещата и двамата с невероятно неудобство казаха: “... ами, аз още нямам, а минаха два месеца....”.
Всъщност няколко такива нещица като липса на визитки, мотаене с предоставянето на служебен телефон, осигуряването на нормален работещ компютър, а не някой изваден от пещерата на Аладин, липсата през първия месец на електрона поща, при единия даже липса на бюро в първата седмица - тези дребни на пръв поглед неуредици показват колко компанията всъщност не е готова да приеме нови служители, независимо от желанието на собственика.
Как да се чувства един новобранец, пък бил той и с офицерски пагони, когато не знае къде да седне, ползва личния си телефон и личния си "abv" мейл. Как да е мотивиран и да каже гордо "Аз съм част от тази компания"? Дано преодолеят това първо разочарование и останат. Компанията има нужда от тях, собственикът има нужда от тях, клиентите имат нужда от тях.
Но да се върнем към визитките - нещо толкова просто и дребно на пръв поглед, но изключително важно. Много от вас, които скоро ще еволюират в дигитални бизнес робокопи, ще ми кажат: „Какви визитки бе човек? Всичко ми е в „клауда“, това е отживелица от 19-20 век. Ти в кой век живееш?“ и т.н. Позволете ми да не се съглася.
Телефонът си е телефон, визитката си е визитка, показва легитимност и принадлежност.
Например в Азия е неизменна част от протокола, нямате ли визитка, Вие сте никой. Такива дребни на пръв поглед пропуски, казват много. Всеки един нов служител като не получи визитки в рамките на първите три-четири дни, започва да разбира, че ръководството на компанията всъщност изчаква, дали той ще остане или ще го освободят. Е, за каква мотивация може да става дума? Ще изчакаме да похарчим 10 лева за визитки месец-два, да не би да напусне или да го уволним преди това. Невероятна тъпотия, колкото и да се стремя да го кажа по-меко (както ме съветва редакторът) няма как. Даже и това му е твърде меко!
За да запазите първоначалният заряд на новия служител, покажете внимание от ден първи.
Направете неговото появяване празник, нека има бюро, компютър, визитки и телефон, ако щете направете една кошница с малки подаръци и бутилка вино. Направете този ден за него запомнящ се, той или тя са притеснен - нова среда, нови хора, далеч е от всичко като зона на комфорт и т.н. Това, което изброявам се прави в някои компании с корпоративна култура, ориентирана към поколение Y, летящ емоционален старт и готини дребни жестове от страна на компанията и шефовете. Само че в 90% от българските компании принципът е: първо да видим, пък после – е, нищо няма да видите.
Направете първата седмица “супер” и ще имате служители, които няма да идват и да си тръгват!
