Как да се адаптираме към настоящото, как да бъдем устойчиви в своето развитие, как да планираме? Все въпроси, които ми задават все по-често и по-често. За да си отговорим на всички тези въпроси трябва в началото да се замислим за това в какъв свят живеем, какво се промени след КОВИД?
На пръв поглед нещата си се върнаха в старото русло. Махнахме маските, отпаднаха ограниченията в самолетите, стюардесите не ни обясняват, че се усмихват зад маските, а може сами да видим дали всъщност е така. Светът се постара да забрави този кошмар. Аз, лично, смятах, че някои мерки ще се превърнат в разпоредби и норми в обществените пространства като гари и летища, и ще останат завинаги, както тази тъпотия с течностите в самолетите, но това не се случи. Всичко изчезна, само тук-там може да видите някоя бутилка или диспенсър за дезинфектант. Това, което всеки един от нас усети на гърба си е, че цените не са същите. Но какво да се прави - всичко, което се случи през тези две години, си има цена и ние я плащаме в момента.
Основната промяна след пандемията е, че хората гледат по-различно на предвидимостта, на начина си на живот и на такива понятия като дългосрочни инвестиции и спестявания. Фокусът се измести от материалното към … не, не към духовното, както би трябвало да бъде, а към преживяванията, към емоцията. Всичко може да се опише с онази култова фраза от филма „Оркестър без име“, произнесена от другаря Миташки, изигран от легендарния Димитър Манчев – „Млад съм, млад и ми се живее, живее ми се бе….“
В един от разказите на Иванка Могилска /силно ви препоръчвам да прочетете нейния сборник „Обикновени чудеса“/, много ми хареса една фраза - „То не остана време да пестим!“. това са други думи, с които може да опишем настроенията на сегашното време.
Ако се огледате, дори в най-близкия си кръг от хора, ще забележите, че се харчат пари най-вече за преживявания от всякакъв характер. Ресторантите поскъпнаха от два до три пъти, част от тях започнаха да отварят в 4 след обяд или да не работят от 3 до 6-7 например. Видяха го от италианците и гърците, и въпреки това, бизнесът им пращи по шевовете. Хотелите поскъпнаха два пъти, всичко свързано с туризъм също и какво от това? Скъпотията отказа ли хората да си харчат парите в тези индустрии? Не, напротив! Самолетите са пълни, хотелите също. Един интересен момент е, че като част от преживяванията, имаме преживяване за самия себе си - да станем по-красиви, по-секси, по добре изглеждащи като цяло, to be the best version of myself. Поради тази причина и индустрията за красота също търпи невероятен подем.
Естествено някои от компаниите извън тази еуфория са в стагнация и това са тези, които все още не могат да си отговорят на това, как да продават преживяване вместо дивани, луканки, застраховки, вода и т.н. и т.н. За да е успешен и устойчив един бизнес или един продукт, трябва всички, които са се наредили във веригата на добавена стойност да създават преживяване и то ПОЛОЖИТЕЛНО, а не какво да е!
Всеки един, от отдел снабдяване договарящ опаковките, през производството и търговците, и разбира се маркетинга, всеки един от тях трябва да мисли какво преживяване да създава за клиента. И понеже най-вероятно това звучи твърде отвлечено и може да си кажете „Ето и Гетов изплиска легена, започна да пише и говори като теоретик“, прилагам следния пример:
Опаковка на слайс от еленски бут – не бут от елен, а свински от град Елена, има съществена разлика с испански хамон. Нашия бут е по-качествен и по-вкусен, сравнявайки еднаква ценова категория. Испанският и българският са нарязани и прилично опаковани, но при хамона всяко едно „слайсче“ е отделено с листче и може без да си пълниш ноктите с месо да си го отделиш и да му се насладиш. В българския вариант парченцата са нарязани, но после са се слепили при опаковане и когато се опиташ да си вземеш едно парченце то се къса и повлича със себе си части от други две три парчета като става една странно късче вече жилаво месо и няма нищо общо с идеята и преживяването, което очаквате.
Такива примери мога да давам още 7-8 страници. Всичко има значение, от калцуните, на сервизния техник и начина, по който попържа колежките от кол центъра, до колко вашата услуга е разбираема за клиентите, които не се занимават с това, с което вие се занимавате.
Преживяването се създава от всеки един детайл - не само да имаш качествен продукт. Най-относителното нещо на този свят е качеството. Докато хубавото преживяване от страна клиентите с вашия продукт или услуга е може би най-сигурният начин да ги превърнете на ваши посланици на марката и да са лоялни.
Рекламният бизнес е изправен пред предизвикателството да успее да трансформира в тази посока посланията на своите клиенти, да може да пресъздаде емоция и преживяване, а не ниска цена и 20% повече салам за същата стойност. Може да ми заявите, че българският пазар е ценово ориентиран - да, така е, но не за всички ценови и продуктови категории на пазара и слава Богу, че е така!
Кеф цена няма! Запомнете тази велика българска максима и ако можете да я вкарате в своята бизнес философия, ще сте успешни поне следващите няколко години, пък после ще видим накъде ще се развият нещата.
