Това е най-голямата тъпотия, която съм чувал през последните, не знам вече колко, години!
Хората не работят толкова, колкото им плащат, няма такъв филм!
Разбира се, миксът на работещите с различно темпо и ефективност като проценти е различен в различните компании, но моите наблюдения са, че 50% работят толкова, колкото могат да НЕ работят, независимо колко им дават като заплата. Казвам дават, защото в дадения случай това е правилната дума и няма значение дали става въпрос за 1300, 3000 или 13 000. Само страхът да не ги уволнят е различен. При първата сума няма страх, при втората и третата е стрес и страх в различни степени.
Втората група е 30% от състава и нейните представители работят толкова, колкото ги юркат да работят, подвластни са на изпълнения на бюджети, КП и т.н.
Третата група е около 20% и те работят на максимум, независимо дали им плащаш 1300 или 3000. Тези служители рядко имат високи заплати - просто бачкат и то яко, и добре, че са те. Проблемът е, че в редица случаи ръководството на независимо каква организация ги смята за перпетуум мобиле, а те колкото и да са ефективни, и на този високо ефективен двигател му е необходимо гориво. Не говорим за заплатата, а от време на време да се смени и маслото – еха-а, какъв кеф е тогава. Това са служители, на които се крепи не толкова компанията, а по-скоро клиентската удовлетвореност и превзимането на нови хоризонти.
Много често се чува – „…абе ти ни дай пари и гледай как ще бачкаме“. И какво? Дават им пари и напънът продължава месец-два до 4-5 пряко сили и толкова. Не след дълго си казват – „а, тук много ни гърчат, трябва да си търся друг вариант“. И отиват в друга фирма, където се напъват пак толкова, защото нямат друг вариант. После вземат, че отидат в Германия, където съвсем нямат друг вариант, но като се върнат тук се правят на Пабло Ескобар по дискотеки и барчета.
Напъването, прилежността, изпипването на детайла не идват от заплатата и от сметките, кой колко взима, а от сърцето, от емоцията, от кефа да си свършиш всичко по най-добрия начин, дори никой да не те гледа. Такъв е истинският творец, независимо какво прави. Това е този, който бута и дърпа, и нещата вървят добре.
Компанията обикновено се крепи на вторите, служители, те поддържат статуквото, гонят бюджетите и гърчат стягат за разходите, работят дълго в компаниите, „тежат“ на мястото си. Мразят консултантите, треньорите и всякаква външна намеса в организацията. Тяхното верую е – "Ние си знаем, ако имаше хора за работа, щеше да е супер! Не ми обяснявайте как да комуникирам и как да продавам, намерете ми свестни хора!" Според тях, честните са такива като тях. Те са любимците на "Човешките ресурси" и ръчната за собствениците. Бавно и упорито, без да го казват, открито провалят голяма част от промените и дори не го правят от користни цели, а защото смятат, че те са най-добрите и най-добре познават компанията отвътре. Няма как идеите да идват от други, независимо дали вътре или извън организацията.
Всъщност успешните компании са тези, които Не позволяват нивото на НЕРАБОТЕНЕ да е високо. Завиват болтовете постоянно, спират течовете и то не рязко, а на принципа на жабата на Трейси, която я сваряват постепенно в тенджУрата, докато е жива.
Всяка организация има и от трите вида и то във всеки един отдел, независимо колко добро или лошо е заплащането, колко образовани или не са служителите и няма никакво значение дали слушат джаз или Шабан Шаулич. Винаги тези три категории присъстват.
Част от собствениците и мениджърите се концентрират върху процентите на групите, надявайки се да намалят първите 50% и да увеличат 20-те. Ще ви разкрия една голяма тайна - почти е невъзможно да го направите. Не се опитвайте да променяте процентите, променете нивото на Неработене. Направете така, че да има елегантен гърч за средните и най-важното - не пречете на двигателите на тези 20% да си вършат работата. Наливайте им гориво и им сменяйте маслото. Казвайте им, че това, което правят, има смисъл и колко ги цените, а ако от време на време и някой лев им дадете за награда, няма да сбъркате!
Най-важното е да знаете кой от коя група е, все пак да не стане грешка...
