fbpx Не си слагайте лимити! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Не си слагайте лимити!

Може би съм един от най-често пътуващите из цялата страна хора в моето обкръжение. Поради това, че роклята за абитуриентския бал на дъщеря ми се шие в Благоевград, в последните месеци посещавам този град относително често. Защо се шие там, не ме питайте. Има приятни обстоятелства, независещи от мен, а и важното е, че нещата вървят към края си и то с положителна конотация! Докато траят пробите, аз се разхождам по главната и другите околни улици, търся място, където да изпия хубаво кафе и да прочета още няколко страници от един наистина „брутален“ роман на Рю Мураками. Да, не съм сбъркал първото име на писателя, друг Мураками е, не онзи много известният. Но и този си го бива, даже в някои отношения повече от световната звезда, автор на "Норвежка гора" и "1Q84". Но да се върнем в центъра на Благоевград.

Често съм чувал за този град, как не може да се прави бизнес там, как македонците не приемат никой друг, ако не е "маке". От не един и двама свои клиенти съм чувал оплаквания, че в този град дистрибуторите и изобщо бизнесът е спрял има-няма преди 15-20 години. Според някои, не е излязъл от епохата на мутрите. При първата ми разходка ми направи впечатление един малък магазин с няколко маси отпред. Вече бях пил сравнително прилично кафе на мегдана и само го отбелязах, но не влязох. Това място ми направи впечатление с открояващия се вид, китните външни масички, нагиздени с малки покривчици и няколко човека, които уютно бяха приседнали там.

Всичко това ми се запечата дотолкова, че при последното посещение направо се запътих натам. Влязох и много приятно се изненадах. Магазинът беше с добра винена селекция и рафт с 5-6 вида шампанско, не кава и просеко, а шампанско! Вина от новия и стария свят, хладилна витрина с различни напитки и пакетирани хранителни продукти от Италия и други страни - направо доста странна на пръв поглед селекция за Благоевград. В съседното помещение предлагат традиционните сандвичи, супи, салати - всичко в опаковки за take away. На мен това не ми допада, но кой съм аз да съдя. Поръчах си кафе и помолих да ми го сервират в порцеланова чашка, а не в крафт хартиена. Дамата зад щанда се оказа чужденка и криво-ляво ми обясни, че нямат.

Аз за такива случаи съм подготвен - в колата си имам порцеланена чашка и единственото, което трябваше да се направи, е да се изплакне от сутрешното кафе, направено в офиса. Тя се смути, но я изми и ми направи кафето в нея. Мистерията се засили, когато от страничния служебен вход излезе друга дама и заговори с двете тийнейджърки на съседната маса, явно студентки в „Американския“, на полски. Естествено, това запали моето любопитство и попитах: „Вие, полякиня ли сте?“.

Оказа се, че двете дами са собственички на това интересно и с прекрасна атмосфера място, като едната е от Полша, а дамата, приготвила кафето ми, е от Канада. Двете са собственички и сами работят. Не са си наели персонал и да въртят броениците пред магазина, както правят 90% от нашенци в този случай. Мястото се казва „Полка“ – от Полша и Канада! Попитах ги какво, по дяволите, правят в Благоевград, а те казаха, че от 10 години са тук и им харесва. Не влязох в подробности, имаха си и други клиенти, но се замислих. Ено, две дами без предразсъдъци, направили нещо прекрасно в град, където, ние, българите, не бихме се решили да направим подобно бистро с магазин, защото ще си кажем „Абе, кой от макетата ще идва, а и тези от американския ги няма половината време в годината!“.

Този пример ме разтърси. Две дами водят успешен нишов бизнес в Благоевград, без да се подчиняват на стереотипите и без да смятат, че в тази страна нищо не се случва. И двете са от страни, за които много от нас само цъкаме какво са постигнали. Не трябва да позволяваме предразсъдъците да ни влияят, да ограничават възможностите ни, да се ограничаваме сами. Навсякъде има бизнес, навсякъде можем да просперираме и да направим нещо, с което околните да се гордеят по един или друг начин. След като посетих "ПОЛКА", разказвах на познати, родом от града, за това място. Всеки го познаваше и интонацията на техните отговори беше изпълнена с гордост.

Такива малки бижута правят атмосферата в един град. Те са интересни за туристите и за посетителите, а не Хепи, Лидъл или Кауфланд. Такива места има и в други градове, като например в Разград - кафе магазинът 34, Съндъчето в Пловдив - един изключително приятен, направо вълшебен бар в Капана, уютното място с прекрасно кафе и сладкиши Specialty Place 23 в Казанлък, любимото ми кафене Самурай във Велико Търново, което никога не пропускам, когато съм в града, а дори и когато само минавам наблизо, и десетки други, знайни и незнайни герои, и слава Богу, всички са добре и работят.

Подкрепете този тип бизнеси като клиенти, защото тези хора са предприемачи и са направили нещо различно, което разнообразява и вашето ежедневие. Затова и аз, самият, освен кафето си купих и бутилка аржентинско вино, за да направя оборот на тези две дами в Благоевград. Търсете тези бижута навсякъде, където отидете и ще видите България по-различна, с друг облик и може да се запознаете с много интересни хора, които стоят зад тези бизнеси. Дори и посетителите на тези местенца почти винаги са интересни.

Не се лимитирайте, не влизайте в руслото и ще имате устойчив бизнес и най-вече няма да имате пряка конкуренция, която да подбива цените!