През последните години България не просто проправи своя уникален път, но и устойчиво се утвърди като държава със сериозен профил и потенциал да се превърне в технологичен хъб, не само на Балканите, но и в Централна и Източна Европа. Това засили инвеститорския интерес към българските технологични компании – както към тези на ранен етап (early stage), така и към дружествата в фаза на растеж (growth stage). Възходящата тенденция личи както в нарастващия брой сделки, така и в стойността на инвестициите. Ако допреди няколко години финансирането от няколко милиона евро бе рядкост, днес капиталът от един инвеститор в рамките на един рунд често надхвърля прага от 1 милион евро.
Докато при професионалните инвеститори фокусът е върху инвестиционната политика и възвръщаемостта (IRR/Internal Rate of Return), по-интересна динамика носят корпоративните инвеститори (Corporate Venture Capital) - утвърдени компании от частния сектор, които не са професионални инвеститори. Глобални компании все по-често инвестират в български екипи с допълващи ги технологии, което е категоричен индикатор за зрелостта на местните бизнес модели.
Този възходящ тренд не е случаен.
Технологиите, иновациите и високата експертиза на българските компании се превръщат в бенчмарк за качество. Успехите тук вече не са изключение, а резултат от основатели-визионери, които превръщат знанията и опита си в доказани, повтаряеми резултати с реално въздействие върху бизнеса и обществото. В ерата на AI и глобална трансформации на бизнеса, инвестициите все повече се насочват към ключовия актив: умението да разпознаеш потенциала на една идея, да я развиеш и да я скалираш успешно на пазара. Възможностите пред българските компании за достъп до капитал, нови пазари и мащабиране се разширяват значително. Инвестиционните рундове днес рядко се ограничават до участието на един фонд. Семейните офиси (family offices) – структури за управление на частни и семейни активи, частните инвестиционни дружества и ангелските инвеститори (angel investors) – лица, инвестиращи в лично качество, се превръщат в изключително активни участници в местната екосистемата.
Компактната инвестиционна среда у нас улеснява директния контакт между компаниите и инвеститорите.
За стартъпите на етап pre-seed (предпазарен/начален етап на валидиране на идеята и разработване на MVP (Minimum Viable Product) и seed (ранен пазарен тест), предпочитано финансиране са грантовете по европейски програми и ресурсите от Европейските структурни и инвестиционни фондове, достъпвани чрез местни фондове за подкрепа на иновациите. Публичният и частният рисков капитал се инвестират най-често под формата на дялово участие срещу придобиван на миноритарен дял от компанията или чрез конвертируем заем (convertible note/ SAFE), при който ресурсът се преобразува в дялове или акции при бъдещо събитие – обикновено следващ рунд или достигане на определена оценка (valuation) на компанията.
За по-зрелите компании възможностите са още по-широки. Заслужено внимание тук заема пазарът за растеж на малки и средни предприятия към „Българската фондова борса“ АД (БФБ) – пазар BEAM (Bulgarian Enterprise Accelerator Market). Макар и възприеман като подготвителна стъпка към основния пазар, BEAM предлага самостоятелни атрактивни предимства: облекчена процедура за допускане, по-ниска административна тежест и липса на одобрен от КФН проспект.
С последните нормативни промени тази година прагът за набиране на капитал без проспект бе увеличен от 8 на 12 милиона евро, осигурявайки на емитентите солиден ресурс за растеж, висока публичност, авторитет и инвеститорски интерес.
Никой от тези механизми - било то листване на пазар BEAM, дялова инвестиция или конвертируем заем, не е бърз или елементарен процес. Привличането на капитал изисква дългосрочна визия и готовност за вътрешна трансформация: промени в акционерната структура, преформулиране на процесите по вземане на решения и въвеждане на по-високи стандарти на корпоративно управление.
Преди да направят своя избор, основателите и мениджмънтът следва внимателно да преценят точния размер на необходимия капитал, готовността за споделяне на контрол, правата на новия инвеститор при ключови решения и евентуалното му участие в управлението, нужните вътрешни промени в отчетността, както и съответствието на инвеститора с дългосрочната визия и планирания хоризонт за изход (exit strategy).
Правата при следващ рунд, механизмите за преодоляване на блокаж и условията за изход следва да бъдат обсъдени още при договарянето, а не след възникване на спор. Затова при избора на модел за финансиране водещи следва да са не само финансовите параметри (размер на инвестицията и капитализация), но и трансформациите в „живота“ на дружеството. Важно е да се прецени как промените влияят върху текущата дейност, стратегическите цели и контрола върху бизнеса - аспекти с пряко правно отражение, както върху структурата на дружеството, така и върху ефективното разходване на привлечения ресурс.
Превеждането на компания през инвестиционния цикъл - от избора на инструмент и подготовката за пазар BEAM, през правния анализ (due diligence) и преговорите с инвеститори, до изпълнението на предварителните условия, подписването и последващото изпълнение на сделката - изисква съгласувана и задълбочена работа между основателите, техните правни и финансови консултанти. Ясните договорни правила за контрол, финансиране и изход намаляват риска от разминаване в очакванията и още в началото превръщат сделката в устойчиво и печелившо партньорство межди основатели и инвеститори. А защо не и в следващата история за „еднорог“.
