Понякога сядам да пиша колонка и не знам за какво да пиша, но точно в този момент изскача нещо в телефона или от грамофонната плоча, което ме блъсва като чука на Тор по главата и ето, темата е готова, само трябва да се излее в правилната форма и острота.
Седя си в офиса, вече приключил е денят със срещи и мейли, имало е две-три добри новини през деня, налял съм си едно Writers Tears и то не обикновено, а Marsala Cask, ровичкам си в телефона и бум - цитат от Достоевски. Аз лично не съм му голям фен, макар че в момента чета една сравнително кратка негова новела „Бели нощи“. Цитатът, който прочитам и който много ми импонира, гласи следното:
„Винаги намираш време за това, което искаш“.
Тази фраза разбива всичко в тайм мениджмънта, приоритети, дивотии, тъпотии, категоризации, не че нямам такова обучение и то е доста прагматично и интересно, но наистина, ако искаш нещо, намираш време, ако ти е скучно и най-вече ако не виждаш смисъл, няма как да намериш време, дори да имаш цялото време на света и ако все пак ТРЯБВА да го правиш, то тогава се чувстваш като каторжник от романа „Клетниците“, все едно мъкнеш цялото безсилие и скучност на света.
Един от най-големите проблеми в момента в бизнеса е, че все още повечето неща на работното място се правят, защото ТРЯБВА, а не защото ИСКАМ. Може би изкуственият интелект частично ще промени това съотношение, поне в някои сфери, но винаги ще има ТРЯБВА. Не че преди не е било така, само прочетете някой от романите на Дикенс или „Процесът“ на Кафка и Ви идва да се застреляте на момента с пушката на Хемингуей. Явно нещо съм настроен твърде „романтично“ или по-скоро романистки тази вечер, все писатели, романи, новели.
Една от фундаменталните промени на нашето време спрямо 20-30 години назад е съотношението на ТРЯБВА и ИСКАМ в живота ни и на работното място и това важи не само за младите, както обичат да обясняват собственици и мениджъри в компаниите.
Държа да подчертая, че всяко едно поколение в момента прави все повече неща, които ИСКА, а не такива, които ТРЯБВА. Думите чест, дълг, съпружество и така нататък, всичките въплъщение на ТРЯБВА, избледняват не от десетилетие на десетилетие, а от година на година. Да, може би това не е хубаво, но е факт. Работата не ме кефи – край, отивам да търся друга, приятелите ми реагират неадекватно и ме хейтят в Инстаграм – край, приключвам с тях, примери много в тази посока.
Занапред всяка една компания ще е притисната да търси баланс между ТРЯБВА и ИСКАМ и този баланс ще се превърне в съществена част от формулите на успеха през следващите поне две десетилетия.
Всичко това го пиша с една съществена уговорка - то важи само в случая, ако откачените двама старци, управляващи две от суперсилите, не направят някоя по-голяма тъпотия от ежедневните си, т.к. е възможно вместо да се изходят в памперсите си, да го направят върху главите ни и тогава светът на ИСКАМ ще изчезне като глухарче, духнато от силен вятър. В съвременния свят щастието се измерва в това колко живееш спрямо ИСКАМ и колко спрямо ТРЯБВА, дали е правилно или не, няма никакво значение, това е реалността и никой не може да я промени с мирни средства.
Да си представим, че имаме скала от МНОГО ТРЯБВА до МНОГО ИСКАМ и точно по средата е сивата действителност. Помня дядо си Нейко, роден през 1917 г., човек, за когото имам чувството, че цял живот е бил в спектъра МНОГО ТРЯБВА до ТРЯБВА. Нощни смени, копаене на градината, носене на тухли и керемиди, търчане по институции, за да имаме в Княжево телефон, а преди това, преди това е тичал и за прокарването на вода и електричество в целия квартал. Едва ли много е ИСКАЛ да става в четири през нощта за първа смяна или да се прибира рано сутрин от нощна в текстилната фабрика в Павлово, всичко това е трябвало, няма как. Сега правнуците му живеят в света на ИСКАМ към МНОГО ИСКАМ. Интересното е, че не само Gen Z искат, но и другите вече си казват: „Аре бе, тия хлапета щом така, и аз така“.
И какво се случва?
Баничарниците масово не работят рано сутрин, а от 9, събота-неделя и двете места в Борово с храна за вкъщи вече не отварят и все повече и повече така ще бъде, има ли дискомфорт и напрежение, няма как да намерим хора за работа. Колкото повече работим на принципа ИСКАМ за служителите, толкова по-куцо ще става за клиентите и сървисът ще пада навсякъде.
Онзи ден една служителка в аптека дуднеше, че никой освен нея не мете и не „удря един парцал“ на пода, не издържах и попитах - добре, защо ти го правиш? А тя ми отговори - аз не мога да стоя в тази мизерия и ме е срам пред клиентите. Тогава с усмивка ѝ казах - това означава, че искаш да е чисто и го правиш заради това. „Да, така е“, отвърна тя, „аз го искам, ама на другите им е все тая и не виждат какво правя“. Всъщност в продължилия няколко минути разговор тя призна, че няма нищо против да го прави, стига да получава признание от колегите. Често в екипа има хора, които ИСКАТ да правят нещата, които другите колеги слагат в категория ТРЯБВА, и срещу това очакват единствено признание.
Устойчив бизнес ще бъде този, който успее да трансформира ТРЯБВА в ИСКАМ не само за младите си служители, но и за тези с опит и възраст. Как ще стане ли? Трудно, с усилия и с много мъка, но няма друг вариант.
Може да си кажете: „За кого бие камбаната, Гетов, с тази колонка?“. Отговарям - за всички! От собственика на месарница в Крън до изпълнителния директор на мол в Пловдив и София. Стремежът да работим това, което искаме, става масов, икономиката ще се трансформира и в тази посока. Тази тенденция се приближава към всяка организация като астероид към Земята и само от Вас зависи дали ще Ви унищожи.
На пръв поглед може ви звучи безумно и даже малоумно.
Но замислете се колко време в съвременния свят ще правите нещо и то добре, ако не Ви харесва да го правите или не виждате смисъл и Ви отегчава до смърт. Смятам, че ще е пряко сили три седмици за по-дисциплинираните до три месеца и после най-често качеството започва да пада, а после съвсем изчезва, и това не е от сега. Само си спомнете кривите физиономии на продавачките от детството си, ако сте от поколение Х. Единственият начин да работите нещо на ниво и то с лекота е да го ИСКАТЕ и да намирате смисъл в него. Няма компания, която да Ви придаде смисъл в това, което правите, това само Вие можете да го намерите, може би понякога с помощ отвън, но друг вариант няма.
Аз ИСКАМ да правя всичко, с което се занимавам, уверявам ви в това. Когато правя нещо скучно, намирам смисъл и продължавам напред.
