Седя си в самолета, раздали са закуската и чая, до мен един жител на планетата Земя се опитва да заглуши двигателите на Боинга, но аз не му се сърдя - нека се опитва, може би това е неговото призвание в живота.
Вчера, докато се мотах във фоайето на хотел Хилтън в Ташкент, или както му казвам за себе си „Нашкент“, защото сега го смятам вече за мой-наш, към мен се приближи една жена, поздрави ме и заяви: “Мистър Любомир, аз сега съм също тренер и коуч, Вие сте моя учител. Гледайки Вас, видях колко е лесно и аз станах също.”. Не за пръв път ми се случва да ми обясняват колко това, което правя, е лесно и готино и се чудят как ми плащат за него. Само се усмихвам и им казвам, че просто съм голям късметлия.
Винаги съм се възхищавал на хора, на които не им личи професионализма.
Да вземем, например, фигурното пързаляне - гледаш ги летят си по леда, правят си всякакви пируети и се усмихват даже, че и красиви на всичкото отгоре, ама я се качи на леда и нещата някак си са други - и нито си красив, нито си усмихнат. Всъщност най-висшата степен на професионализъм е, когато не ти личи, а е част от теб. Просто си дишаш с него, ходиш си и си това, което си, а не се напъваш да блестиш.
Професионализмът е като аристократизма - възпитава се с времето и се плаща скъпо. И двете се състоят от дълг и чест, а после от замъци, бизнес класи и черен хайвер.
Ох, слава Богу, младежът до мен спря дъскорезницата. Явно е обедна почивка в съня си. Намества се, ще пие чай и ще хапва плов.
Но да се върнем към професионализма и аристократизма, техните примеси и разлики. Един от любимите ми вицове е: - Как сте постигнали такава съвършена поляна? - А, нищо особено - поливаме, косим и пак поливаме, косим…. - Е само това ли? - Да, само това, и така 200 години.
Ясно е, че ние нямаме по 200 години и мисля, че това е Божия благодат. Представете си, ако човек, роден през 1823 г. живееше в момента, един Хаджи Марко да Ви е съсед…?
Професионализмът се гради през годините камък по камък, похвала след обида, триумф след провал и в един момент вече сте този, който лети по собствени си лед и прави собствените си пируети. Много е готино като гледаш как вървят след теб и се мъчат да те копират, но някак си не им се получава. Те го знаят и ти го знаеш, но и двете страни се правите на утрепани - вие от своя аристократизъм-професионализъм, те от неудобство и амбиция.
Обедната почивка свърши….
Бъдете професионалисти, но изглеждайте все едно сте “аматьори”, не се дуйте със своя професионализъм. Затова LinkedIn не е моята социална мрежа - като четеш и гледаш - само професионалисти и то от барон, та до бизнес императори, а като дойдат да си поприказваме се оказват кой коняр, кой лакей… E, има и свестни и истински, и слава Богу.
Аз не се опитвам да се пъча с професионализъм, напротив гледам да бъде хастара на балтона, да не се вижда, но да топли, да върши работа.
Този до мен пусна още един банциг и заглуши двигателите. И той е професионалист в хъркането. Е, няма как да продължа - слагам слушалките и си пускам Малер.