Разликата между отделните сектори в една и съща държава вече е по-голяма от разликите между самите национални икономики. Това е ключовият извод от новото проучване на Coface „CEE Sectorial Heatmap“ за 2026 г. Географските граници в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) губят своето значение за корпоративния успех. Вместо това, съдбата на една компания днес зависи почти изцяло от сектора, в който оперира.
Докато скокът от 17% на китайския внос и високите енергийни разходи поставят под силен натиск металургията и химическата промишленост, сектори като ИКТ и строителството, особено в България отчитат сериозни резултати.
Общият икономически растеж в региона запазва умерено темпо (прогноза от 2,0% за 2026 г. и 2,3% за 2027 г.), но зад тази обща цифра се крие дълбока пропаст между печеливши и губещи отрасли.
Външен натиск: „Китайски шок 2.0“ и суровинна криза
Икономиката на региона е изправена пред двоен удар. От една страна, смущенията в корабоплаването през Ормузкия проток провокират верижна реакция на поскъпване на петрола, природния газ, торовете, алуминия и нефтохимическите суровини, което отново засилва инфлационния натиск.
От друга страна, регионът се сблъсква с т.нар. „Китайски шок 2.0“. Поради слабото търсене у дома, китайските производители агресивно заливат европейските пазари. Ръстът от 17% на китайския внос в ЦИЕ свива маржовете и засилва конкуренцията до краен предел.
Най-сериозно засегнати от тази комбинация са: Металургията и химическата промишленост; Автомобилостроенето; Енергоемкото производство.
В противоположния край на спектъра секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) продължава да бъде основен двигател на растежа благодарение на силното търсене на технологични услуги и квалифицираните кадри. Същевременно, европейските програми (RRF и SAFE) осигуряват значителни инвестиции в инфраструктура, здравеопазване, отбрана и дигитална трансформация, компенсирайки геополитическата несигурност.
Картината в България
За България Coface прогнозира плавно забавяне на стопанския растеж от 3,1% през 2025 г. до 2,7% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г., но вътрешните секторни контрасти са силно изразени:
- Строителството е категоричен лидер: Секторът се възползва максимално от високата покупателна способност, урбанизацията, ниските лихви по кредитите и стабилния поток от нови разрешителни за строеж.
- Металната промишленост е в рисковата зона: Отпадането на компенсациите за ток, скъпите суровини и слабото търсене в гражданското строителство свиват конкурентоспособността на българските производители.
Различен ритъм в региона
Полша остава сред най-бързо растящите икономики в ЕС благодарение на силното вътрешно потребление. Румъния се доближава до рецесия заради фискалната консолидация и свиването на разходите на домакинствата. Словакия усеща спад в търговията на дребно поради по-високите данъци.
