fbpx Ефектът на доминото при невъзможност за събиране на дължимите суми | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Ефектът на доминото при невъзможност за събиране на дължимите суми

Ефектът на доминото при невъзможност за събиране на дължимите суми

В икономическа ситуация с висок процент на междуфирмена задлъжнялост, наред с икономическите стратегии за оцеляване, повече от всякога се поставя акцент върху въпроса за точно изпълнение на договорно поетите задължения между участниците в търговския оборот. На дневен ред пред много дружества всеки ден стои следната банална търговска дилема –
„Как да изпълня задълженията си към моите доставчици на стоки или услуги, когато фирми, на които съм доставил стоки или услуги не са се издължили коректно към мен?”

Ефектът на доминото доведе до патова ситуация, в която изрядни дружества, биват повлечени от невъзможността да съберат дължими към тях вземания, за да заплатят дължими от тях суми. Именно тази връзка, от която зависи сигурността на търговския стокообмен, ще бъде предмет на настоящия анализ. За пример ще използваме едни от най-честите договорни отношения в публичния и частния сектор – тези между Изпълнител и Подизпълнител и ще видим как те функционират в Европа и у нас.

Договорът за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите е договор, с който едната страна – Възложител, поръчва нещо на другата страна – Изпълнител, която се задължава да изпълни поръчката.

Спецификата на договора за изработка с „подизпълнени”, както го подсказва името, идва от факта, че той е подчинен на наличието на друг, главен договор

В главния договор, който е с идентична правна същност и изцяло или частично същия предмет, Главен възложител е поръчал на Главен изпълнител определен обем работа за определен срок и при определени условия. Главният изпълнител от своя страна е възложил част или целия обем от поръчката на нов изпълнител – Подизпълнителя, с договор за „подизпълнение”. При така описаната конфигурация между двата договора има тясната връзка и взаимозависимост. Главният Възложител трябва да заплати изработената поръчка на Главния изпълнител при уговорените между тях условия, а Главният изпълнител трябва да заплати изработеното на Подизпълнителя, при уговорените между тях условия. И в двата случая изработеното отговаря на поръчката на Главния изпълнител.

В описаната хипотеза възниква логичния въпрос - какво е отношението между каскадата от договори за възлагане на поръчка, които могат да бъдат много повече от два, и по какъв начин българското законодателство е регламентирало връзката помежду им?

Отговорът на този въпрос е изненадващо кратък – по никакъв!

Въпреки наличието на категорична връзка между изпълнението на договорните отношения от страна на Главния възложител, от страна на Главния изпълнител и от страна на Подизпълнителя, законодателят не е предвидил никакви правни инструменти, които да регулират така описания търговски стокообмен.
А пораждащите се въпроси са много – Главният възложител има ли възможност за надзор над подизпълнението? Какво може да направи Подизпълнителят, който е изпълнил точно възложената поръчка, но не получава плащане от Главния изпълнител?
Още повече, че дължимото към Главния изпълнител от страна на Главния възложител, който е получил точно поръчаното, може вече да е заплатено. В такъв случай Главният изпълнител, който често възлага цялата поръчка на подизпълнител или на множество подизпълнители, т.е. явява се само посредник при изпълнението, ще бъде коректно заплатен, за разлика от Подизпълнителя, който материално е изпълнил поръчаното. Българското законодателство не е предвидило инструмент за контрол в подобни хипотези. По нашето право договорът за „подизпълнение” е ненаименован и нерегламентиран. Тук е моментът да кажем - за разлика от европейския модел.

Френският законодател е регламентирал описаната ситуация на подвъзлагане, като още през 1975 г. е приет Закон за подизпълнението, с оглед статута на Подизпълнителя да бъде уреден, като неговите права бъдат защитени по-ефективно. За целта френското право е предвидило определени правни последици от връзката между главния договор за възлагане на поръчка и последвалия договор за подизпълнение. Въпреки че, Подизпълнителят не е страна по главния договор за поръчка и няма директно договорно правоотношение с Главния възложител, френската правна рамка е предвидила определен брой механизми, гарантиращи спазване на неговите права.

Първият инструмент за защита на Подизпълнителя има приложно поле само при възлагане на обществена поръчка и подизпълнение

В този случай Главният изпълнител е длъжен да представи Подизпълнителя за одобрение на Главния възложител. Такова задължение за представяне на Подизпълнителя съществува и в българското право и е предвидено изрично в нормата на чл. 56, ал. 1, т. 7 от Закон за обществените поръчки. Но приликите свършват дотук. Законът не предвижда никаква правна последица в полза на така представения Подизпълнител. За разлика от европейският модел. Френското право урежда механизъм за гаранция на правата на Подизпълнителя, която има почти абсолютен характер. Ако представеният Подизпълнител е бил одобрен от Главния възложител, то в случай че на Подизпълнителя не бъде заплатено навреме от страна на Главния изпълнител за изпълнената поръчка, първият може да се обърне директно към Главния възложител и да иска заплащане от него.

Като имаме предвид, че Главният възложител е разпоредител с публични средства, разбираме, че върху Подизпълнителя не тежи рискът да не бъде заплатен. Този механизъм гарантира сигурността на търговския обмен, тъй като Подизпълнителя, който материално е изпълнил поръчката, не е зависим от евентуалната неплатежоспособност или недобросъвестност на Главния изпълнител, който се явява често пъти само посредник при изпълнението на поръчката.

Вторият основен механизъм е инструментът на „директния иск”. Той се прилага във всички случаи на подизпълнение извън тези посочени по-горе, т.е. прилага се при всички договори за подизпълнение в частния сектор

Директният иск позволява на представения и одобрен от Главния възложител Подизпълнител, да предяви иск директно срещу Главния възложител при забава на плащане от страна на Главния изпълнител, продължила повече от един месец. По този начин френското право позволява на Подизпълнителя, който няма никакво договорно правоотношение с Главния възложител, да „прескочи” евентуално един пасивен или недобросъвестен Главен изпълнител и да потърси от свое име и за своя сметка правата си срещу Главния възложител.

Трябва да отбележим, че чисто процесуално това решение е преборило сериозен брой от недобросъвестни практики

Друг важен механизъм за защита на правата на Подизпълнителя, предвидено във френския закон, е задължението като гаранция за изпълнение на договорите за поръчка, да бъде давано обезпечение от поръчващия. Това задължение тежи върху Главния възложител и трябва да бъде изпълнено под формата на банкова или застрахователна гаранция. Така се гарантира, че ако Главният изпълнител изпълни поръчката, Главният възложител ще има средствата да му я заплати. Аналогично, върху Главния изпълнител тежи същото задължение за даване на гаранция в полза на Подизпълнителя. Такава може да не бъде дадена само при положение, че Главният изпълнител се задължи да суброгира Подизпълнителя в правата си срещу Главния възложител. Това означава Главният изпълнител да се съгласи дадените вече гаранции от страна на Главния възложител в негова полза да се считат по отношение на подизпълнението дадени и в полза на Подизпълнителя. По този начин Подизпълнителят също е обезпечен в правата си, без да бъде зависим от действията или бездействията на Главния изпълнител.

В България тези институти не съществуват. В момент на несигурност на пазара и при засилваща се тенденция за изпадащи в неплатежоспособност дружества, липсата на законово регламентирана защита за българските подпзпълнители, не им оставя друг вариант, освен да търсят обезпечение на изпълнението към тях чрез индивидуални решения в съответните договори, и да носят риска от неточно изпълнение.

Facebook коментари