Възприятието ни за „работа“ претърпя неизбежна трансформация, независимо дали става въпрос за увеличаване на 24/7 отворените споделени пространства за съвместна работа (coworking spaces) в Полша, за глобални компании като Ernst & Young, които дългосрочно преминават към хибриден модел на работа, или узаконяването на правото на работа от вкъщи в Германия.
Като цяло тази принудителна промяна в работните практики се оказа успешна и дълго обсъжданата и отлагана възможност за работа извън стените на офиса се превърна в реалност. Хибридният модел, позволяващ на служителите да работят отвсякъде, набира все по-голяма популярност. Докато последните 12 месеца бяха посветени на краткосрочни подобрения, сега се търсят дългосрочни решения. ИТ специалистите трябва да изградят възможностите, които позволяват дългосрочното съществуване на дистрибутирания модел на работа.
С какви предизвикателства се сблъскват ИТ екипите след една година усилие в името на продуктивността на служителите от вкъщи и преминаване към следващата фаза на това как наистина може да изглежда работният процес - към работа отвсякъде?
Предизвикателство 1: От пречки към безпроблемно преживяване на служителите
Най-голямото предизвикателство пред преминаването към отдалечена работа беше осигуряването на достъп.
За една нощ ИТ отделите трябваше да оборудват служителите с дигитални инструменти и да въведат процеси и технологични решения, които да им дадат достъп до приложения и данни, за да си вършат работата. Вече се намираме година по-късно и служителите продължават да бъдат измъчвани от непостоянни, несинхронизирани преживявания на мобилни устройства и компютри. Това е така, защото информационните специалисти изграждаха тези процеси и решения на затворени, локални инструменти за управление, неподходящи за отдалечената работна сила.
Продължавайки напред, ИТ специалистите трябва да гарантират, че служителите могат да имат надежден достъп до приложения и данни, независимо от мобилното или настолното устройство, което използват, и да получат ИТ поддръжка, когато имат нужда от нея. Надеждната връзка също е ключова; лошият опит с VPN може да означава забавяне или дори спиране на работата.
Фокусът трябва да бъде върху премахването на дигиталната сложност, която влияе върху продуктивността. Това ще помогне за подобряване на преживяването на служителите и осигуряването на усещане за свързаност. В допълнение компаниите ще могат да задържат и привличат таланти в момент, когато този опит все повече влияе върху избора на работодател.
Предизвикателство 2: От фрагментирана сигурност до нулево доверие (zero trust)
Преминаването към дистанционна работа в рамките на една нощ означаваше изваждането на надеждните компютри, лаптопи и телефони от корпоративната мрежа и защитения „балон“ на офисните пространства. Премахването на традиционните корпоративни „защитни стени“ и въвеждането на надградени решения за сигурност оставиха ИТ системите, устройствата и приложенията уязвими. Не е изненадващо, че увеличението на дистанционната работа през 2020 г. съвпадна с факта, че 80% от организациите са били подложени на кибератаки.
Сега информационните специалисти трябва да управляват все по-голяма повърхност, която е уязвима за атака, тъй като потребителите, крайните точки и приложенията се разпространяват все повече и повече в мрежата на компанията. Главните информационни директори и техните екипи признават, че настоящите инструменти, разчитащи на традиционния подход за мрежова сигурност със статичен периметър, са неефективни. С мобилните и облачните услуги, IoT технологии и периферни изчисления мрежата „се разфокусира“ и сега има множество входни точки. Това прави активите в този периметър все по-трудни за защита.
Както потребителите, крайните устройства и приложенията стават достъпни „навсякъде“, така трябва да функционира и сигурността. Тя трябва да бъде в основата на всяко технологично решение, което внедрявате. Независимо къде се намират потребителите, те трябва да бъдат третирани еднакво. Това на практика означава подходът за нулево доверие.
Начинът, по който се организира оперативният център за сигурност (SOC), също трябва да се адаптира. Неговата функция вече не е да държи „крепостта под контрол“. SOC трябва да обединява отделите на организацията с различни компетенции, които да си взаимодействат и сътрудничат дистанционно, като гарантира сигурност за бизнес операциите.
Въз основа на концепцията: „Никога не се доверявайте, винаги проверявайте“, подходът за нулево доверие не се доверява на нищо нито вътре в мрежата, нито извън мрежата на организацията. Той също така премахва разширеното ниво на достъп, което идва с традиционния мрежов периметър, който става предпоставка за голяма повърхност за атака и странични действия без внимателна проверка. Само ако ИТ отделите вграждат сигурност от самото начало, вместо да я добавят впоследствие, този сценарий би сработил.
Предизвикателство 3: От оперативна сложност към улеснение
Внезапното преминаване към отдалечена работа означава, че компаниите спешно инвестират в инструменти и приложения, които биха помогнали на сътрудничеството, производителността и достъпа - от чат приложения и видео конференции до софтуер за отдалечено работно място и приложения за фокусиране. Известно време те предлагаха бързи решения, за да позволят на служителите да си вършат работата. Но интегрирането на толкова много решения за толкова кратък период не винаги е успешно и година след това ИТ специалистите се оказват със сложен микс от множество инструменти и изолирани едни от други отдели, управляващи тези инструменти.
За да се премахне тази сложност, ще са необходими две стъпки. ИТ отделите трябва първо да разплетат мрежата, в която са попаднали, като я опростят и рационализират. Това означава да се обмисли внимателно кои инструменти се използват най-много и кои не. На второ място, те трябва да осигурят разнообразие от устройства и платформи, които са необходими на бъдещата работна сила навсякъде, като разгледат къде има пропуски в опита на служителите или потенциал за конфликти.
Съвременните информационни технологии трябва да работят за всяка функционална група в организацията - ИТ, бизнес развитие, операции, служители, информационна сигурност. Например автоматичното откриване и коригиране на уязвимости в сигурността, за да се защитят крайните точки, преди те да се превърнат в риск за цялото предприятие. Това улеснява живота на ИТ специалистите и им връща време, което да отделят за реализиране на дистрибутирания модел на работа отвсякъде.
Новото нормално
Промяната не е само във физическото оборудване или преживявания, а и в мисленето. Кризата предизвика промяната със скорост, която мнозина не мислеха за възможна.
Служителите се чувстват комфортно с гъвкавата работна среда и време. Осъзнават, че не е необходимо да живеят в скъп град, за да работят за определен тип компания. Ако искат да се състезават за пазарен дял, талант и признание, организациите ще трябва да инвестират сега в това, което е вече предначертано – моделът за работа отвсякъде ще остане.