Строителният сектор има един от най-големите въглеродни отпечатъци в света. Той е отговорен за почти 40% от глобалните емисии на CO2. Високите емисии не се основават само на потреблението на енергия от изкопаеми горива. Използването на бетон или стомана като строителни материали има много отрицателно въздействие върху общия въглероден отпечатък.
Новият доклад на Allianz Commercial разглежда по-отблизо един много по-устойчив строителен материал: масивна дървесина. Този материал има потенциала да бъде критичен строителен компонент за градовете в близкото бъдеще. Той е възобновяем, идва с по-ниски разходи и по-малко CO2 емисии. Но дори масивният дървен материал да има толкова много предимства, все още съществуват рискове като пожар, наводнения, земетресения или термити, които трябва да бъдат смекчени.
Все пак кои са основните важни параметри:
Устойчиво строителство: използването на масивна дървесина предлага краткосрочно и средносрочно решение за строителната индустрия да намали огромния си въглероден отпечатък. Масивният дървен материал отделя значително по-малко CO2 с около 50% по-малко от бетона и повече от 25% по-малко от стоманата. Освен това е по-рентабилен, но издръжлив като бетона и стоманата.
Потенциал за растеж: Въпреки че глобалният пазар за масивно дървено строителство все още е пазарна ниша, той има огромен потенциал за растеж. Той генерира 857 милиона щатски долара през 2021 г. и се прогнозира да достигне 1,5 милиарда долара до 2031 г. с CAGR от 6,0%
Пожарът като основен риск за масивната дървесина: Масивната дървесина все още е дървесина и пожарът е основната опасност. Пожарът вече е най-скъпата причина за всички строителни/инженерни застрахователни загуби, като представлява повече от една четвърт (27%) от стойността на 22 000 иска, анализирани за период от пет години, според Allianz.
Рискове, предизвикателства и предотвратяване на загуби
Тъй като сградите от масивен дървен материал се развиват с по-голяма височина и сложен дизайн, те ще поставят нови предизвикателства по отношение на намаляването на риска. Докладът идентифицира няколко от тези опасности и предизвикателства.
Пожар
При масивната дървесина пожарът е основната опасност, като този риск трябва да се разглежда през всички жизнени етапи на една сграда – проектиране, строителство и експлоатация. Пожарът вече е най-скъпата причина за всички строителни/инженерни застрахователни загуби, като представлява повече от една четвърт (27%) от стойността на 22 000 иска, анализирани за период от пет години, според Allianz. Рискът от срутване по време на фазата на охлаждане на пожар може да бъде особено критичен за дървените елементи, докато сградите със запалими елементи са изложени на най-голям риск от пожар по време на строителството. След като сградата започне да се използва, рискът от пожар може да се увеличи в зависимост от редица фактори като вида на обитаване, съхранение и вътрешно оборудване.
Природни бедствия
Щетите от природни бедствия вече са втората най-скъпа причина за строителни искове, показва анализът на Allianz. Екстремните сили на вятъра, особено по време на торнадо или урагани, могат потенциално да засегнат греди, колони и панели, създавайки риск от широко разпространени щети, докато наводненията, включително речни наводнения, внезапни наводнения и бурни вълни, представляват значителен риск за дървените сгради. Дървени сгради, изложени на наводнения, може да се нуждаят от структурен контрол, сушене и ремонт, което оказва влияние върху очакваните оперативни загуби.
Щети от вода
Щетите от вода са основен източник на загуби в строителния сектор. Масивната дървесина е силно уязвима на щети от вода, включително наводнения, проникване на вода и течове от водопроводни инсталации. За да се смекчат щетите, масивните дървени елементи могат да се произвеждат с намалено съдържание на влага и да се съхраняват в контролирана атмосфера. Управлението на водата и висококачественият анализ са от решаващо значение за гарантиране на дълготрайността на конструкциите.
Проблеми с производството, транспорта и веригата за доставки
Конструкцията от масивен дървен материал има уникална верига за доставки и производствен процес, който се различава от традиционните бетонни и стоманени рамки. Фактори като необходимостта от специализирани производствени съоръжения, както и доставка точно навреме, означават че задълбоченото логистично планиране и управление на строителните материали са от съществено значение за избягване на скъпи забавяния на проекти. Един значителен недостатък на производствения процес на поточната линия е потенциалът за сериен сценарий на загуба. Ако конкретна партида елементи от масивна дървесина има дефект, могат да бъдат засегнати множество елементи в конструкцията или в обектите на проекта. Дефектните продукти вече са третата най-скъпа причина за обезщетения по застраховка в строителството/инженерството.
Проблеми с дефектна изработка и разходи за ремонт
Строителните фирми може да се сблъскат с предизвикателства при намирането на опитни работни екипи за строителни проекти с масивна дървесина, имайки предвид техният зараждащ се статут. Това може да доведе до проблеми с производителността и опасения за безопасността, докато екипите преминават през кривата на обучение при работа с масивна дървесина. Неадекватната инсталация може да доведе до повреда, която да има значителни финансови последици за ремонти или замени, докато в някои случаи разходите за ремонт или повторно изграждане на масивни дървени конструкции могат да бъдат значително по-високи от тези, направени с конвенционални строителни материали.
Нашествия на термити и насекоми
Въпреки че не са често срещани във всички части на света, термитите и другите животни, които пробиват дърво, могат да представляват значителна заплаха за масивните дървени сгради, като потенциално причиняват големи структурни щети с течение на времето. Като се има предвид, че заразяването с термити обикновено става постепенно, излагането на значителни щети по време на строителната фаза е ниско в сравнение с експлоатационната фаза. Въпреки това, тъй като е най-вероятно термитите да атакуват разлагащата се дървесина в сградите, важно е да се гарантира, че дървесината няма дълги периоди на контакт с вода чрез прилагане на достатъчни защитни мерки.