Даяна ни посреща на скорост с бъги, копринена рокля и гумени ботуши, защото строителството на един от най-уникалните проекти OKOL Lake Park върви с пълна пара, а тя на място развежда бъдещите клиенти и знае с подробности всяко парче земя от него. Започва да "дирижира" с размах – "Минете от тук, можем да снимаме там, светлината ще е добра, вижте гледката натам…". Междувременно коментира нещо с колежката си, обажда се по телефона на някой от строителите на терена, а чувството й за хумор и откровеност са очарователни. Усещаме, че прелива от енергия и ние бързаме да я запечатаме в кадри с един супербърз автомобил, чийто специален цветови дизайн изключително подхожда на Дая – напълно електрическият Porsche Taycan.

текст: Ина Георгиева, сники: Светослав Ханджийски

Дая, каква е твоята житейска скорост днес от 1 до 10? И автоматична или ръчна философски погледнато? 

Изкушавам се да кажа 12, но вече съм на възраст, в която, ако не си осъзнала, че трябва и можеш да управляваш скоростта според ситуацията и желания резултат, нищо добро не те чака. Живеем в свят, който изисква много – винаги да си красива, умна и успяла, а това изисква винаги да си на високи обороти. Това, обаче, не изключва в определени моменти да си търпелива, дори бавна. Животът е маратон и той не се печели от този, който може да бяга или шофира най-бързо, а от този, който може да стигне до финала.
Подобно е и разбирането ми за философската перспектива към скоростната кутия. Понякога трябва да включиш на ръчна, да се изправиш и погледнеш ситуацията в очите, друг път е по-добре да оставиш „животът да тече около теб като река“ и да се довериш на автоматиката.

В какво, според теб, се крие истинската красота на една жена?

В това да се приемаш и харесваш на всяка възраст и във всяка роля. Напълно споделям безсмъртната мисъл на Коко Шанел, че „можеш да бъдеш възхитителна на 20 години, очарователна на 40 и да останеш неотразима до края на своите дни“. Социалните медии и техният идеал за красота, който неминуемо минава през безброй филтри, слагат огромно бреме на плещите ни. Но това, което не може да премине през филтър е как се чувстваш в кожата си, можеш ли сама да оцениш себе си като красива и успешна или непременно имаш нужда от външна оценка.

Какво e да си жена в строителния бизнес, където преобладават мъже? Вземат ли те на сериозно?

Разрешете ми да бъда малко по-пряма - този въпрос е по-подходящ за жените, които имат "привилегията" да се родят в по-западни страни. В България не се борим за равенство между половете, защото то е норма още от времето на комунизма. Независимо дали говорим за строителния сектор, банковото дело или здравеопазването, според мен по-важно е да попитаме дали жените-инженери, жените-изпълнителни директори на банки и жените-лекари вземат на сериозно своите мъжки колеги.

На щастие, нашето общество не е толкова разделено, че различните маргинални групи да имат нужда от квоти, за да се чувстват важни. Ние ценим хората като хора и техния принос за обществото или нашата организация, независимо дали са жени или мъже.

Ти си дъщеря на един от най-големите строителни предприемачи. Какво значи да бъдеш "дъщеря на..."? Как се излиза от такава сянка? От друга страна, какви ползи ти носи?

Да "бъдеш" е въпрос на житейска философия. Ако имаш усещането, че можеш да бъдеш само "зад" или "пред", тогава има "сянка". Майсторството на този живот е да бъдеш "до", да вървиш "заедно".

Да бъдеш "дъщеря на..." може да се окаже най-голямото проклятие в живота ти или най-голямото му удоволствие. Аз съм "дъщерята" на тези (защото без мама и семейството ни, нямаше да има "един от най-големите строителни предприемачи"), върху чиито фундаменти раста и по чиято писта имам привилегията да тичам.

За мен всеки ден, прекаран с баща ми в офиса или на обекта, е несравнима чест и удоволствие, защото той е най-смелият визионер, когото познавам и човекът, който винаги вижда в другите повече от това, което те виждат в себе си.

В последните няколко години сърцето ти е в уникалния проект Okol Lake. Какво е той за теб, през какво преминахте и идва ли време да режем лентата?

Трудно е отговорът на този въпрос да бъде кратък :). ОКОЛ е въплъщение на много мечти – за щастливото детство, за гордите българи, за егалитарността на хубавата среда, за де-урбанизацията, за вярата в собствените ни способности, за волята … 
За мен ОКОЛ е страст, която преживявам. Удоволствие, което споделям. Място, на което искам да отгледам децата си и видя как родителите ми остаряват. Пространство, което ще бъде достъпно на всеки, за да го накара да се чувства горд като българин. 

Okol Lake обещава да е проект, който дори няма на Балканите и с амбициите да представя туризъм от следваща генерация. Как обаче ще се справите с човешкия ресурс, без който и най-амбициозният проект може да се провали?

Труден въпрос, без еднозначен отговор. Най-лесно би било да кажем – ще си внесем хора – по-мотивирани, по-евтини, по-заменими. За добро или лошо, обаче, ние не сме за лесните решения. Надявам се и ще положим всички усилия в ОКОЛ да работят само българи. Без да слагаме розовите очила, в Самоков имаме Гимназия по туризъм, София е на 35 км, имаме чудесен опит с Новотел София. Можем пък и да вдъхновим някой да се върне от чужбина. Времето ще покаже.

Колко бързо успяваш да смениш красивите високи токчета с гумени ботуши, където те са основна обувка? 

За нула време, налага ми се често 😊 И не само тях – високите токчета се комбинират с рокля, гумените ботуши – с дънки, работно яке и голф-бъги. Ако си позволя „малко“ да адаптирам Ал Пачино от „Адвокат на дявола“ – Адаптивността, любимият ми грях. 

Смяташ ли, че в България жените успяват да се реализират?

Определено! Освен това смятам, че са ценени, обичани и невероятно красиви. Петият, юбилеен сезон на „Истинската скорост на жените“ го доказва и се радвам, че имам привилегията да бъда част от него! 

Кога се уморяваш? Кога натискаш спирачка?

Бих искала да кажа никога. Истината е, че когато виждам, че усилията ми дават резултат, не усещам класическа умора или бърнаут. Не чакам края на деня, петък или ваканцията. Приемам умората като естествена част от процеса и й се наслаждавам, както се наслаждавам на малката биричка след 100 километрово каране с шосейния ми велосипед.

Цялото интервю с Даяна Каназирева може да прочетете в луксозното списание "Истинската скорост на жените 2024". Търсете в пункове за печат Inmedio в моловете и Кауфлант и по-големите бензиностанции в страната.