
Въпреки, че е много емоционален човек, Деси излъчва спокойствие. Усмивката в очите й е искрена и в същото време издава упоритост и доза своенравност. „Независимо, че съм с претенцията с годините да овладявам своята емоционалност, тя все още за мен е голям двигател. По своя си начин, много упорито, с винаги позитивна нагласа и широка усмивка подхождам към нещата, като цяло“.
Десислава Кръстева е търговски мениджър и административен директор на Ирбис Аутомотив ЕООД и всекидневно е бизнес, в който голяма част от работещите са мъже. И винаги всички я приемат като изключителен професионалист. За своята житейска скорост ни разказа в компанията на Maserati Trofeo (любимата й марка), което издава на какви обороти пътува в живота.
Деси е част от луксозното хартиено издание Истинската скорост на жените 2023
Текст Ина Георгиева, снимки Светослав Ханджийки
Житейската скорост
Каква е житейската ми скорост? На пръв поглед простичък, но всъщност интересен въпрос. Накарахте ме да се вгледам в себе си и да направя оценка на динамиката на ежедневието и живота си като цяло. Първосигнално бих отговорила 12-15-20, защото дните ми са динамични, забързани, винаги на скорост, препускайки през график, срещи и различни ангажименти. Но освен всичко това, в края на деня намирам спокойствието, равновесието и сигурността, където няма нужда от високи скорости, а да се пуснеш по инерция и да се наслаждаваш. Така че, от 1 до 10, отговорът е 10 и определено на ръчна. Да усещаш динамиката на ускорението, да имаш по-добър контрол и да се уповаваш на опита си е това, което до голяма степен отговаря на преживяванията в живота ми.
Не бих казала, че житейската ми философия се е променила, независимо от последните две години, напротив - максимата „Първо трябва да дадеш, за да получиш“ е валидна за мен във всеки аспект на живота, без значение дали говорим за работа, семейство, приятели или друго.
Животът в последните години, обстоятелствата и всички събития около нас са нещата, които трябва да ни накарат да си направим равносметка или поне да осмислим приоритетите си - кое е това, което ни дава смисъл, кое е ценно за нас, къде трябва да вложим себе си, да изчистим ненужните неща от живота си, къде да вложим времето си, без кое не можем...
Човешките качества
Чисто човешките качества, които за мен са важни, не деля между мъже и жени. Качествата са физически или поведенчески, които определят хората. Качествата на индивида, се проявяват чрез начина на действие в определени ситуации. Те са свързани с онези неща, които при общуването с хората ти дават спокойствие, карат те да се раздаваш за тях, предизвикат те да искаш да си по-добър в това, което правиш и като човек. Качествата за мен са свързани с изградена ценностна система, с висок морал, с етика, с прямота и откритост, да бъдеш достоен човек.
От друга страна е важно и да бъдем приспособими, да се адаптираме към нова среда, независимо дали лична или професионална. Да бъдем ловки и гъвкави, да действаме бързо в различни ситуации на живота. Важно е да можем и да се ангажираме изцяло с всеки проект – работен или житейски, това определя способността ни за постигане на целите.
Творчеството също не е маловажно – способността да се търсят нови начини за правене на нещата и иновации във всички възможни контексти, като се използват ресурси и опит, като движеща сила. Творческият човек е способен да прави възможни много неща, които много други дори не си представя. Надеждност е друг важен аспект в междуличностните взаимоотношения.
Дисциплина - един дисциплиниран човек е способен да изпълнява в различни аспекти на живота си целите си, без да се разсейва и по най-добрия начин. Сила на волята – да предложиш нови идеи и цели и да имаш желание да ги материализираш и превърнеш в реалност. Оптимизъм, търпение, перфекционизъм, упоритост, позитивност, солидарност и толерантност, и много други качества, които трябва да носим в себе си, за да сме успешни, удовлетворени и горди с нещата, които правим в живота си.
Ценя комплексните хора, такива, които са развили в себе си многоаспектни качества. Налагат го различните измерения и многолика на живота. Дали морални - свързани с дълг и отговорност, съвест и достойнство или волни - търпение, смелост, самоконтрол, постоянство и целеустременост, дали социални качества - самоуважение, самосъзнание, дали бизнес качества, като организационни умения, комуникативност, аналитичен ум и много други. В крайна сметка външните качества на човек са как той се проявява в действия и дела, а са отражение на вътрешния свят на човека.
Красотата на жената е в нейните очи, в усещането за щастие, което носи, красотата не е върху лицето, а в това, което отразява душата и, в грижата за другите и както казва Одри Хепбърн „Истинската красота на жената е в страстта и за живот“.
Няма женски и мъжки задачи
Времето, в което сме делили задачите на женски и мъжки е останало по всяка вероятност в предишния век. В днешно време все повече жени се справят успешно в най-различни сектори, които някога са били считани за мъжка територия. А само преди няколко века жените не са имали достъп до образоване изобщо. Вярвам, че всичко се променя, радвам се, че имам възможност да съм част от промяната и да покажа, че това, че съм жена, не е причина да не се справям толкова добре, че мъжете в бранша да ме приемат за равна. Дори в началото на пътя ми в тази сфера не съм усетила снизхождение, защото фокусът ми е бил другаде. В годините съм успяла да създам мнение за мен у хората, което да изключва снизходителността в отношенията. Всъщност, връщайки се назад във времето, дори не помня да съм имала такова усещане.
Харесвам всичко в работата ми
В работата си харесвам всичко. Щастлива съм с нея иначе казано. Тава е моментът от живота ми, от деня ми, когато съм в стихията си да преследвам целите си, да хващам възможностите и да реализирам плановете си. Още по-хубаво е, че това е измеримо. Резултатите се виждат. Всеки ден получавам обратна връзка за това как се справям, а това е много важно.
Компромиси между професия и семейство
Компромиси за сметка на едното или другото не правя. Вярвам, че отдавайки се на 100% за всяко едно по отделно, е правилният баланс за мен. Моята формула е ясно да диферинцирам времето си за работа и семейство. Балансът е в гъвкавостта във времето. Не виждам възможност за удовлетворение без отдаденост.
Семейството за мен е онзи специален кръг, в който живеем с истинските си лица, подкрепяме се, посочваме си грешките, обичаме се, прощаваме си, правим компромиси. Това е онази специална група хора, за която можеш да направиш и невъзможното.
А мъжът е партньор, най-добър приятел, съмишленик, вдъхновение, увереност, любим. За мен той е баланс и допълнение. Онова необходимо щастие, което ме кара да се чувствам цяла. И го ценя, защото той е моят съзнателен избор и той също е избрал мен.
Станахме ли повече егоисти?
С този въпрос някак веднага изплува в ума ми максимата, че „за да познаваш човек не ти трябва време, а ситуация“ и в последно време за съжаление все по-често се сещам за нея. Не знам дали е заради времето, в което живеем, или защото винаги съм била малко наивна за хората и тяхната честност, лоялност и отдаденост, но определено понякога се чувствам „old school”, особено в очакванията си за човешките отношения. Стряскащо е усещането за потребителска нагласа дори и в общуването, в простите отношения. Усещането за абсолютна повърхностност в живота е съвсем реална. Нали сега е времето на бързата храна, на бързата любов... Не знам дали е от времето, но толкова често можеш да наблюдаваш хора с грешни самооценки и самовлюбеност. В крайна сметка всеки би отчел наличието на такъв порок в друг човек, но надали би го открил у себе си.
Агресията
Агресията не е само на пътя, тя е наш постоянен спътник във всеки миг и на всяка крачка. Състезанието между хората, желанието да се покажеш, желанието да се докажеш, бавно изместват фокуса ни и забравяме колко крехък и ценен е живота, за колко малко сме на Земята и че нищо, никъде няма да занесем. Вярвам, че животът балансира всичко и поставя рано или късно нещата на техните правилни места. По тази причина неразумните постъпки на пътя струват скъпо и за съжаление понякога цената плащат напълно невинни хора. Надявам се обаче, че като разумни същества ще разчетем правилно житейските сигнали и ще вложим допълнително старание да не се избиваме.