Под нейно ръководство се случват едни от най-големите корпоративни и държавни събития. Като с магическа пръчка управлява и синхронизира работата на множество екипи, която понякога може да трае и седмици, за да може накрая дори и само за час да се получи перфектното събитие. Заедно със съпруга си са собственици на компании за реализацията на събития, обединени под шапката на SEG. Споделя, че в събитийния мениджмънт  жените са по-организирани и подредени, водят по-добре комуникация с клиенти и са по-детайлни в писмената кореспонденция, но пък в техническата поддръжка и обслужване силата е на мъжете. За промяната на житейската й философия днес, разговаряхме зад волана на прекрасната бизнес лимузина Audi S8.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Коя е Невена?

Максималист във всичко – такава бях в училище, в университета, такава съм и сега в живота и в бизнеса. Но зад клишето на силната и успяла бизнес дама се крие една доста ранима, емоционална и чувствителна жена.

Не мога да се примиря с жестокостта, несправедливостта и най-вече липсата на емпатия у хората. Не смятам, че да си чувствителен и емоционален е проява на слабост, но често ежедневието ме принуждава да слагам делова маска и да бъда безпристрастна. Въпреки това, при вземане на решения много повече се ръководя от чувствата и женската си интуиция и те много рядко ме подвеждат.

За какво мечтаеше като дете и колко от мечтите си успя да реализираш?

Най-ярката ми мечта като дете беше да стана космонавт – бях буквално обсебена и всичките ми близки бяха посветени в нея. Тогава нямаше толкова антиутопии и фентъзита, затова пък четях много фантастични романи и мечтата ми беше свързана с героите от тези книги. По-късно вече мечтаех да стана телевизионен водещ или журналист, но въпреки че завърших филология, не тръгнах в тази посока и не успях да осъществя детските си мечти. За сметка на това, сега реализирам мечтите на порасналата Невена и те стават все по-смели.

Какво харесваш в работата си днес? Как минава един работен твой ден?

Обичам работата си, обожавам това, което правим и което създаваме с нашите екипи и не мога да си представя да работя нещо различно. Целият процес от покълването на зрънцето на първата идея за едно събитие, създаването на идейния проект, визуализирането му, след което процеса по осъществяването му, е уникален и носи страхотно удовлетворение не само на мен, но и на всички, които участват в създаването му. А най-голямата награда е искрата в очите на клиентите, когато видят на живо крайния продукт и когато този продукт е дори по-красив от проектната визуализация, когато усетят и изживеят емоцията от успешно преминалата проява, когато едно събитие остави следа и за него се говори години наред – това са нещата, които ме зареждат и ме карат да обожавам работата си, въпреки всички трудности и компромиси с личното ми време.

Работният ми ден преминава в много срещи, оперативки и в стотици мейли, които са налага да преглеждам и отсявам ежедневно. Много е трудно да му поставя начало и край, тъй като вечер продължавам да работя и вкъщи – тогава съм най-продуктивна, в офиса постоянно обградена от хора.

Смяташ ли, че в България жените имат достатъчно самочувствие, за да устояват развитието си?

Българската жена е прекрасен лидер и има достатъчно самочувствие, за да управлява и да върви напред. За съжаление, все още има места, особено по-малките населени места, където се наблюдава известна полова дискриминация и останки на патриархално поведение, но дори и там вече може да се видят силни и успели жени, които сами управляват цели ферми и стопанства. Много ми е тъжно, когато се сблъскам с жени, които се подценяват и продължават да робуват на предразсъдъци, като смятат, че не могат да бъдат толкова добри, колкото мъжете било то за ръководни позиции или за определени дейности и дори не смеят да пробват. Но най-тъжното е, когато това полово дискриминиране и подценяване се усети от жена към друга жена. На българката не й липсва нищо, за да управлява живота си, бизнеса или да бъде на ръководна позиция  – тя има нужда само от това да повярва в себе си и в своите качества и да се отърси от остарелите схващания, че само мъжете го могат.

Какво е мястото на мъжа в твоя живот?

Моят съпруг е истински пример за мъж, който може да бъде едновременно лидер и в същото време да не се притеснява от това да има до себе си равностоен партньор и в живота, и в бизнеса. Той е човекът, който е бил винаги до мен и ме е подкрепял във всичко. Преди 20 години като студенти във Виена двамата взехме смелото решение да се върнем в България и да започнем да градим бизнес от нулата и така стъпка по стъпка заедно създадохме всички фирми и бизнеси, които сега управляваме. А през 2018 г. се завърнахме във Виена вече не като студенти, а като предприемачи, отворихме офис на SEG и сега предлагаме услугите си в цяла Западна Европа.

Имаш ли само твое, лично време? С какво е запълнено то?

Личното ми време се ограничава между стените на спортната зала – само времето за спорт мога да нарека лично мое, но за сметка на това не се лишавам в нито един ден от седмицата от него – дали ще е вкъщи или във фитнеса, спортувам ежедневно. Най-съкровеното ми лично време е между мен и книгата ми, но за съжаление този лукс мога да си го позволя само по време на отпуск и по време на официалните почивни дни.

Ако имаш една свободна седмица, накъде би потеглила?

Посоката е винаги една и съща – Азия. Никога няма да ми омръзне да избирам и да пътувам в Азия. Обожавам хората, храната им, културата, природата, спокойствието и безвремието, които царуват. Харесвам отношенията между хората и особено уважението към по-възрастните. В следващия си живот бих искала да се преродя някъде там – може би в Индонезия или в Тайланд, а защо не и в Южна Корея. Много харесвам също Виетнам, Малайзия, Сингапур, Индия.