През последните две години, макар и колебливо негативните нагласи към членството на България в ЕС нарастват (от 20 % в началото на 2005 на 30 % към настоящия момент). Въпреки това, България е страната, която се присъединява към Европейския съюз с най-високата обществена подкрепа сравнено с 10-те новоприсъединили се през 2004 г. страни и Румъния. Най-негативно настроени продължават да бъдат пенсионерите и хората с личен доход под 150 лв. Неработещите формират половината от негативните оценки към присъединяването. Най-големи еврооптимисти продължават да бъдат високодоходните и високообразовани групи, жителите на София, младите хора. Въпреки високата подкрепа за присъединяването, оценките за значението на членството на България в личен план не търпи съществени промени във времето. Близо една трета от пълнолетните българи посочват, че за тях членството не е важно, малко под половината смятат, че е значимо за тях само в известна степен и 22 % посочват, че присъединяването е изключително важно за тях. Високостатусните групи, младежите, висшис-тите, свободните професии в по-голяма степен осъзнават личните ползи и поради това отдават по-голямо значение на членството.
Очаквания за непосредствените ефекти от присъединяването на България към ЕС В противовес на общото високо одобрение за членство на България в ЕС, очакванията за непосредствените ефекти през първата година на присъединяването са твърде негативни. Това мнение се споделя както от нискостатусни групи, така и от групи, обичайно заемащи оптимистична позиция относно членството - столичани, високодоходни групи, частни собственици. Непосредствените страхове са предимно икономически - на първо място увеличаване на цените. Нараства обаче и скептицизмът, доколко биха могли да се “оползотворят” възможностите, които членството предоставя. Последните дълго бяха посочвани като предимства на Европейския съюз и в това си качество присъстваха сред силно очак-ваните последствия от присъединяване. В тази категория попадат възможности за пътуване, за увеличение на заплатите, намиране на по-добре платена работа в ЕС. Към момента всеки един от тези евентуални ефекти се посочва от не повече от 20 % от интервюираните.
Кои от следните неща очаквате да се случат през 2007 г. в резултат на членството на България в ЕС?
България ще започнат да идват много чужденци, които ще заемат много работни места 12% Ще започна да пътувам по-често в страни от ЕС 16% Ще имам възможност да си намеря добре платена работа в страна от ЕС 17% Ще се увеличат заплатите 20% Ще дойдат да живеят много чужденци в България, което е благоприятно за страната 22% Ще се увеличи безработицата 25% Ще бъда по-добре защитен като потребител 27% Ще се понижи стандарта ми на живот 28% Ще се засили икономическото развитие 29% Стоките, които се предлагат ще са по-качествени 38% Ще фалират много от предприятията, поради невъзможност да покрият евростандартите 41% Ще се увеличат цените 84%
Освен страховете от членството, едно от силно доминиращите негативни мнения е, че България няма да бъде равнопоставена на другите европейски страни. Тази позиция се споделя от 42 % (спрямо юли 2005 г. увеличението на тези негативни оценки е с 4 %). 'С по-понижено самочувствие, а от тук и песимистични за ролята на България са ниско-образованите и нискостатусни групи, възрастните хора, пенсионерите. В допълнение на негативните нагласи са и мненията за влияние на членството върху отделните хора. След период на изостряне на чувствителността, в който мненията “ще загубя” се бяха покачили до 30 %, непосредствено преди членството оценките са нормализирани до средните нива за периода 2003-2006 г. - 55 % смятат, че членството няма да им се отрази съществено, 20 % посочват, че ще спечелят, а 23 % - че ще загубят. Нормализиране на негативните очаквания в личен план се дължат до голяма степен и на поредицата от материали в медиите, които имаха за цел да тушират напреженията и страховете около бъдещото членство. Търсенето на информация по теми свързани с членството на страната в ЕС става все по-активно. Ето защо предоставяне на повече информация е изключително важно в първата година на членството, когато за отделните групи граждани все по-остро се чувства практическата необходимост от ориентир в различни житейски ситуации и промените, до които членството е довело или ще доведе.
Данните са от национални представителни проучвания на социологическа агенция Алфа Рисърч - www.aresearch.org
