Достиженията на правото на ЕС (acquis) в околната среда обхващат широк кръг от мерки, предимно под формата на директиви. В широк смисъл законодателство в околната среда на Европейския съюз обхваща качеството на защитата на околната среда, замърсяване и други дейности. Освен хоризонталните въпроси (оценка на ефекта върху околната среда, достъп до информация за околната среда, борба срещу промяната в климата) са определени и стандарти за качество на въздуха, управлението на отпадъци, водите, опазването на природата, контрола върху индустриалното замърсяване, химикали и генетично изменени организми, шум, ядрена безопасност и радиационна защита (проблемите на безопасността, произтичащи от употребата на ядрена енергия, са част от глава енергетика). Въпреки значителните подобрения, като например по-чистия въздух и по-безопасната питейна вода,
достиженията на правото на ЕС в околната среда се развиват интензивно Новата Програма за екологични действия определя четири приоритетни области: промяна в климата, природа и биоразнообразие, околна среда и здраве, природни ресурси и отпадъци. Законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда съдържа около 300 нормативни документа, включително директиви, регламенти, решения и препоръки, както техните изменения и допълнения. Основата на това законодателство обаче се състои от около 70 директиви (някои от които са променяни неколкократно и са допълнени от “дъщерни директиви”) и около 20 регламента. Близо половината от тях са свързани с движението на стоки във вътрешния пазар и се покриват от Бялата книга на Европейската комисия от 1995 г.
Хоризонталното законодателство се отнася до въпросите на управлението на околната среда отколкото до специфични сектори, продукти и видове емисии. Директивите в този сектор засягат събирането и оценката на информацията за околната среда и за широкия обхват човешки дейности, оказващи влияние върху нея. Основен партньор в провеждане на политиката в областта на околната среда са стопанските субекти, тъй като управлението на околната среда има ясно изразени икономически характеристики. Световният опит показва, че превантивните мерки за опазване на околната среда чрез привеждане в съответствие със законодателството водят до 30 % по-малко разходи, отколкото при “борбата” с последствията от екологични замърсявания или сериозни инциденти. Тенденциите в развитието на пазара на т. нар. “зелени продук-ти” показва, че след 15 години относителният им дял ще достигне 80 % и продукти, които не отговарят на тези изисквания, практически няма да имат шанс за реализация на развитите пазари. В пазарни условия балансът между интересите на бизнеса и изискванията за опазване на околната среда са не само въпрос на законодателни норми, но и на активно реално взаимодействие.
