Работата на ПР-а в България Достигаме ли чуждите си колеги?

етикети: 

Калина Йорданова е магистър по “Мениджмънт на аудиовизуалните индустрии” от Университет Париж Х, Франция през 2004 г. Следващата година получава Магистърска степен “Корпоративни комуникации” в ISERP, Франция. Работила е в Credit Lyonnais, Франция - Локални комуникации и геомаргетинг, след това е била пресаташе на Mazda Франция. От юли 2006 г. е ПР и реклама в Renault Nissan България. Същата година автомобилните журналисти я избират за «ПР на годината». От началото на тази година е Мениджър Комуникации в същата компания.

Кога ни е страх? Когато сме поставени пред нещо непознато, нещо, което не разбираме, нещо, което не владеем, нещо, което надхвърля въображението ни. И тогава този, който притежава информацията и е способен да я манипулира, може да забрави страха. Информацията е всичко - спокойствие, сигурност, власт.
Днес работата на ПР-а в България се намира в състояние, ръководено от много страхове. Като водещ може да бъде считан първичният страх от непознатото. ПР-ът все още е определян от хората като съвкупност от хаотично подбрани похвати от маркетинга, рекламата, пропагандата и лобизма, като комбинациите са всевъзможни, и често абсолютно неаргументирани. Именно множеството различни “тълкувания” на дефиницията на работата на ПР-а, е една от причините нивото на професионализма в тази област в България да бъде силно разнородно.
Но за да излезем от сумрачната територия на “що е то ПР”, нека се върнем към неговото най-просто определение. ПР, или Public relations, или на български казано Връзки с Обществеността са съвкупност от похвати, които допринасят за изграждането на имиджа на дадена личност или организация. Тяхна цел е и създаването на връзка с различните публики, базирана на взаимно доверие. Тази комуникация е с по-персонален характер и не цели директно продажба. Тя действа чрез “посредници” като например медиите, обществените организации и т.н.

Редки са все още организациите, които възприемат това определение като база за длъжностните характеристики на своите ПР специалисти или мениджъри. И работата на ПР-а в България носи нелеките последствия от лутането му из всевъзможните дисциплини на маркетинга и рекламата.
До състояние на страх води и непохватното боравене с толкова ценната за всички информация. Ценна за медиите, тъй като тя е основата на техния труд. Ценна за широката публика, тъй като тя позволява да върви към “светлината”. Ценна за самите организации, тъй като тя им дава живот пред общественото мнение. А днес, все още, боравенето с информацията “към” и “от” медиите остава хаотично понятие в контекста на корпоративните комуникации в България. Хаосът, от своя страна, прави пътя към крайната цел по-труден и не рядко невъзможен. Когато крайната цел съществува като такава, разбира се.

Слънцето изгрява от запад
Не е истина, но е вярно. Два са основните фактора, позволяващи на ПР специалистите смело да догонват нивото на чуждите си колеги: зрелостта на медиите и навлизането на нашия пазар на все повече интернационални компании.
Днес е невъзможно медиите в България да бъдат определяни в един локален контекст. Те са неразделна, равностойно функционираща единица от глобалното медийно пространство. Те имат знанията, възможностите и изискванията на колегите си от всяка друга точка на света. И
за да работи с тях, ПР-ът е длъжен да надхвърли “локалните” си привички. Да ги надхвърли му позволява и работата, в която и да е интернационална компания, стъпила на българска земя. Не само поради методите на работа, отговарящи на международни стандарти и достъпа до всички средства, разработени от централните офиси, но и благодарение на постоянната обмяна на опит с колегите по цял свят.

Нищо не е случайно ...
... но хубавите неща искат време. Искат смелост. Искат ясна цел, уважение и доверие. Именно тези няколко елемента крепят
основите на работата на ПР-а.