За да осъществят успешен бизнес в ЕС, и за да направят своите стоки продаваеми на европейския пазар, българските предприемачи трябва да изпълнят две основни условия: първо - да предложат конкурентоспособна продукция, която да отговаря на техническите и качествените изисквания, второ - да познават правилата на ЕС пазара, за да представят своите стоки по подходящ начин. Тези условия са взаимосвързани, тъй като формират част от правилата на ЕС пазара. Правилата се отнасят до специфичните характеристики на отделните стоки, до производствения процес, условията на труд, опазването на околната среда и пр. Тези изисквания целят удовлетворяването на основни условия за производство, екологични последици, качеството на продукта - безопасност и безвредност.
Митническа защита на пазара на ЕС
От 1987 г. в ЕО се прилага Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, допълнена впоследствие с 8 цифров код на т.н. Комбинирана номенклатура. Тя се състои от 21 секции, 99 раздела и обхваща над 15 хиляди стокови позиции. Заедно с Комбинираната номенклатура се прилага т.н. Интегрирана тарифа на ЕО – TARIC. Тя обхваща около 20 хиляди позиции (чрез разширяването на Комбинираната номенклатура с допълнителен двуцифрен код) и включва всички допълнителни митнически средства (митнически преференции и квоти, антидъмпингови и изравнителни мита). От 1994 г. е в сила Митнически кодекс на общността, който е основният правен документ, регулиращ митническите правила и норми. Той важи за всички страни - членки. Този документ отразява достигнатата най-висока степен на хармонизиране на митническите законодателства на страните от ЕС. Документът определя начините на обмитяване на стоките, преференциалното третиране и произхода на стоките, реда на митническа обработка на стоките на границата на Общността, в т.ч. прилагането на опростени митнически процедури, отправянето на стоките за свободно движение в рамките на Общността, допълнителната обработка и облагородяване на стоките и транзита.
Предприемачите трябва да познават всички норми и да съобразят своето производство с изискванията на пазара Страните-членки на ЕС се определят като единна митническа територия. Митническите ставки за преобладаващата част от стоките в Единна митническа тарифа на ЕС са адвалорни. Част от митата са специфични, посочени в евро за определено количество от стоката (въглища, вино, селскостопански стоки и пр.). С най-малък относителен дял са алтернативните мита, които представляват адвалорно мито, определено в границите (+/-) на специфична ставка (напр. ябълки, продукти на стъкларската промишленост, часовници, килими и пр.). Някои митнически ставки имат ясно изразен сезонен характер (плодове, зеленчуци, свежи цветя).
Внос и износ на храни
В страната се внасят само храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните и Закона за ветеринаромедицинската дейност. Изискванията към вноса и износа на храни се разделя на:
Закон за храни от животински произход Осъществява се контрол при внос, износ и транзит на: - суровини и продукти от животински произход; - транспортните средства, в които се превозват.
Контролът се осъществява на определените ГКПП. Граничният ветеринаромедицински контрол обхваща: - Проверка на документацията. - Проверка за идентичност. - Физическа проверка. - Лабораторни изследвания.
За да се осъществи внос или износ се изисква ветеринарномедицинско разрешително. Не се разрешава внос от свободните зони.
За храни от неживотински произход Условията и редът за внос на храни от неживотински произход в страната се уреждат от Наредба № 1 за фитосанитарен контрол от министъра на земеделието и горите. Тя обхваща фитосанитарния контрол при вноса, износа и транзита, производството и движението в страната на растения, растителни и други продукти. Митническите и транспортните органи не могат да освобождават, направляват или транспортират във или извън страната товари, съдържащи материали от растителен произход, които могат да бъдат носители на вредители, без писмено разрешение от органите на фитосанитарния контрол. Внос на нови храни или хранителни съставки се извършва след получаване на разрешение от министъра на здравеопазването. За храните местно производство, предназначени за износ, са приложими и изискванията на страната вносител, ако това не противоречи на международен договор, по който България е страна.
Количествени ограничения Количествените ограничения се прилагат под формата на контигентиране на вноса (количествени или стойностни квоти). Други средства с подобен ефект са различните форми на контрол (изискването на сертификати, упражняването на статистически контрол и пр.). Практиката на контигентиране по правило се свързва с получаването на съответни вносни (износни) лицензи. Новоприетите страни в ЕС запазват правото да прилагат временни количествени ограничения в търговията с останалите страни-членки едновременно за промишлените и селскостопанските стоки. Защитни мерки спрямо прекомерния внос на стоки от чужбина Защитните мерки спрямо прекомерния внос на стоки от чужбина са съобразени изцяло с изискванията на Световната Търговска Организация (СТО) и са в сила от 1994 г. Процедурата по установяване наличието на щети от прекомерен внос изисква обработването на значителна по обем информация: размера на вноса и неговата динамика, цените на внасяните стоки, в т.ч. степен на използване на производствените мощности, състоянието на запасите, размера на потребление и пр. Като форма на проявление на щетите може да се разглежда не само спадане на цените на дребно, но и изоставане на техния растеж спрямо цените на други стоки от същата група. Проучването се провежда от консултативен комитет, в състава на който влизат представители на различни страни на ЕС и представител на Комисията на ЕС в качеството на председател. Консултациите продължават до 8 дни и при наличие на основание за откриване на процедура, съответното решение се взима от комисията на ЕС не по-късно от 30 дни от внасянето на жалбата. Разследването приключва в срок от 9 месеца, или по изключение - 11 месеца. Ако няма наложено временно мито, платените мита трябва да бъдат върнати незабавно. При наличието на основания защитните мерки могат да включват:
Внос и износ на минерални води
Внос на натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат (разрешение) за внос от министъра на здравеопазването. Вносителят трябва да подаде заявление до министъра, в което се посочва:
Към заявлението се прилагат копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма-вносител и удостоверение за актуално състояние; копие от официалния документ за признаване на водата; документ, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на националните нормативни изисквания, както и документи за проведен анализ на водата от акредитирана лаборатория. Процедурата за издаването на този сертификат е по Закона за храните.
Последната мярка се разглежда като крайна и в случай че се приложи, това не трябва да нарушава нормалното движение на стоките. Вносът на стоки от развиващите се страни-членки на СТО не може да бъде обект на защитни мерки, при условие, че съвкупният внос от съответната страна не превишава 3 % от общия внос на ЕС и че общият внос от такива страни не превишава 9 % от глобалния внос на ЕС. На практика защитни мерки срещу прекомерния внос може да се въведат на основата на двустранни (многостранни) договорености. Споразуменията за асоциирано членство на трети страни в ЕС по същество съдържат такъв вид договорености по отношение на вноса на определени стоки. Тук следва да се отнесат и т.нар. “доброволни ограничения” (voluntary export restrictions), които вносителят се задължава да спазва, като ограниченията се определят достатъчно точно в специален договор между ЕС и засегнатата страна.
*По материали на Изпълнителна Агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), от сборника “Търговски аспекти на присъединяването на България към ЕС”
