Златимир Йочев е журналист и водещ на сутрешния блок на bTV. Той беше единият от мъжете панелисти по време на Дамския форум Скорост 23, който организирахме и предизвика истинско възхищение с примерите, които даде от живота си и практиката за силата, толерантността и качествата на жените. Съвсем откровено Злати сподели, че животът му е заобиколен от жени и именно на Форум като нашия, той се чувства на място.

текст: Елица Стойчева

ЖИТЕЙСКАТА СКОРОСТ

Моята житейска скорост е "доволна". Особено след като съм заобиколен от дами като вас. Няма как покрай работата ми и като човек с две малки деца, да не си позволявам понякога да натискам спирачката. В моментите, когато трябва да се насладим на времето с децата, на почивката, на подобни прекрасни срещи. И да имаме след това силата за нови скорости. Научил съм се бързо да ускорявам, но и бързо, когато е нужно, да намалявам темпото.

ДИПЛОМАЦИЯТА 

При всички случаи по време на телевизионни участия жените са много по-фини, много по-сензитивни. Дори мога да дам скорошен пример. По време на последната предизборна кампания стартирахме изборните дебати с дамите. Те започнаха в спокоен тон дискусията и след може би 3-4 минути изведнъж една от тях колабира и припадна. Аз, разбира се, изцяло човешки се втурнах да помагам, и за щастие не бях сам, защото всички останали участнички, нейните политически опоненти, вече бяха до нея и й помогнаха. Нямаше как да не отбележа, че така трябва да се отнасяме един към друг и да си помагаме, като в такива моменти забравяме за всякакво политическото противоборство. 

И в този ред на мисли, смятам, че в момента България е в политическа криза и благодарение на егото на първите ни мъже. Те вече няколко години се надпреварват да показват кой има по-голямо его. При жените това нещо не го виждам. При тях усещам, че всички усилия са насочени на първо място към работата и след това идва всичко останало. Неслучайно и за мен дамите са много по-благодатните събеседници, от които може да се извлече и много повече информация.

ПОЛОВОТО РАВЕНСТВО В ТЕЛЕВИЗИЯТА

В общ план в журналистиката работят повече жени. Но все пак в bTV смятам, че половото разделение е изцяло балансирано и поделено. В екипа ни изцяло залагаме на вниманието към детайла на дамите, те пък използват нашата пословична мъжка изпълнителност и дори понякога чисто физическата ни сила и издръжливост. Нашата работа е комплексна, често работим извънредно и през късните часове, и нещата няма как да се случат, ако не се подкрепяме взаимно. Имам удоволствието да работя в среда, която е хармонизирана.

Щастлив съм, че и в сутрешния блок разработихме специална секция “Жените на България.” Това е мястото, в което отдаваме уважение към успелите жени в България с изборите и отдадеността им. Част от дамите виждам и тук в залата.

МОМЕНТИ НА СЛАБОСТ

Какво от това, ако един мъж покаже слабост? Преди три-четири години водех лекции пред студенти в НБУ. Разказах им за случай на журналист от CNN, който отразява тежко земетресение и в един момент вижда дете, което е ранено. Да, неговата работа като добър журналист е да покаже и коментира историята, но той, като добър човек заряза камерата и отиде да му помага. Кадрите улавят неговите сълзи, улавят човешката му емоция. След това тази история се превръща в много гледана и коментирана, защото съдържанието вече достига до нас не само чрез телевизионния екран. 

Имам такъв любопитен случай и в своята кариера. Едно от най-гледаните неща с мое участие в сутрешния блок, беше моментът, в който разбрах и съобщих в ефир, че ми се е родила дъщеричка. Всъщност, аз имах вътрешна борба със себе си дали да го съобщя и накрая реших все пак да го споделя в края на сутрешния блок. Просълзих се... И така този момент е едно от най-гледаните неща. Това за пореден път доказва, че е хубаво да показваме слабости, да скъсяваме дистанцията, с хората, които ни гледат всеки ден и всъщност са част от голямото ни телевизионно семейство. Много съм щастлив, когато хората по улиците ме спират. За мен е важно мнението им и онова, което имат да ми споделят.

ЖЕНИТЕ В ЖИВОТА

Моите три жени у дома ми дават всичко, от което имам нужда, те ми дават енергията. Хората не вярват, че аз от години наред спя само около 4 часа на денонощие през работната седмица. И въпреки това си върша работата перфектно. Освен работата, обичам и времето, в което си къпя бебето, в което чета книги, в което помагам на жена ми за отглеждането на двете ни момиченца. Аз съм израснал с две жени. За съжаление много рано загубих баща си и отдавна първо майка ми и сестра ми. Сега съпругата ми и дъщерите ми, и като цяло жените са моят стимул. 

ВДЪХНОВЕНИЕТО

Като се замисля вече имам около 10 години стаж в ставането в 4 часа сутрин. Няколко са причините да продължавам да го правя. Едната е даването на усмивки рано сутрин, другото нещо е, че ние помагаме на хората и то видимо. Благодарение на усилията на медията много често събираме средства за нуждаещи се болни хора - обикновено, след като сме съобщили за каузата, броени часове след това разбираме, че средствата са събрани. Благодарение на сигналите, които показваме, успяваме да разрешаваме градоустройствени проблеми, да ремонтираме улици, да помагаме в разрешаването на проблеми с безводие. Когато покажем тези зрителски сигнали в ефира на БТВ, тогава има раздвижване и за щастие решение на много проблеми. Положителната промяна ме стимулира да продължавам да работя и да се събуждам в 4 сутринта.

ЖИВОТ ЗАД ГРАНИЦА

Нека бъдем откровени - владеенето на чужд език до степен, необходима за нашата работа, е много трудно. Неслучайно и единственият пример за българин, работещ в CNN, e Ралица Василева. Работил съм с нея. Като добавим и силната ни връзка с корена и мястото, вярвам, че в България все още има неразвити ниши и хоризонти и трябва да се опитва. За мен чужбина е място, което свързвам с почивки, с туризъм, с обогатяване на културата ми, но не и място, на което бих искал да живея.

СИЛАТА НА ЖЕНИТЕ

По време на панденията, имах гост професор, с който надълго и нашироко обсъждахме ваксините и как ще живеем от тук нататък. Той започна първите две-три минути от интервюто с желание да говорим за жените и изведе пред мен тезата, че именно жените са онези, които винаги ни спасяват по време на кризи. И когато наистина вникнем в историческата реалност, ще забележим, че действително жените са тези, които винаги запазват самообладание, сплотяват семействата и дезинфекцират домовете ни от всичко ненужно. Жените са онези, които правят живота.