Деница обожава да се катери, но без да живее в облаците. Тя е стъпила здраво и изцяло отдадена на своето любимо хоби - катеренето. Член е на управителните съвети на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и на Българската федерация по катерене и алпинизъм (БФКА). Инструктор по лавинна безопасност е, съдия и секретар по катерачни състезания.

По образование е магистър Информационни технологии за бизнес мениджмънт, но в момента учи и дигитален маркетинг. Работила е 7 години в голяма корпорация - по специалността си, но усеща, че това не е нейното нещо. Сега от една година сбъдва мечтата си да работи нещо свързано с това, което обича най-много – катеренето. Тя е Мениджър маркетинг и продажби в най-голямата зала за катерене на Балканския полуостров. Занимава се с изграждане на маркетинг стратегии и кампании, комуникация с клиенти и партньори, PR, менажиране на социални мрежи и организиране на събития. 

Нямаше как това интервю да не направим сред природата и в един от последните приятни слънчеви есенни дни се качихме зад волана на новия Subaru Crosstrek и потеглихме към планината.

Деница е част от луксозното годишно списание "Истинската скорост на жените" 2025 , а тук публикуваме част от интервюто с нея.

текст: Елица Стойчева, снимки: Светослав Ханджийски

Шофирането

Любовта ми към шофирането произтича от насладата към движението и то във всякакъв вид. Ако нещо може да се кара, то аз ще го пробвам!

Баща ми е моят герой и виновникът за моята страст към всяка машина с двигател. Като малка го гледах как в свободното си време ремонтира коли. Затова и до днес първо на него звъня, ако чуя странен звук от колата. Той винаги ме е подкрепял и никога не ме е ограничавал с мисълта, че това е за момчета.

Започнах с мотори, след това се прехвърлих на лек автомобил, а в момента мини кемперът е моят най-добър приятел. Е, още не съм усъвършенствала успоредното паркиране на 6-метровия бус, но всяко нещо с времето си. Шофирането за мен е свобода. То е моят билет за планината, морето. В ежедневието си обаче предпочитам градския транспорт, защото често е по-бърз, не губя време в търсене на място за паркиране… и защото е по-екологично.

Средата

Имам си една утопична идея за света, в която хората ставаме по-добри, по-състрадателни и по-малко алчни. Утопия, в която сме оставили зад гърба си всякакви граници и разделения – по пол, цвят на кожата, националност и всякакви други белези, които ни раздалечават. Това, разбира се, е доста смела мечта, но вярвам, че сбъдването ѝ зависи и започва от всеки един от нас. Аз съм от тези хора, които до последно ще спорят, когато някой ми обяснява, че моето разделно изхвърляне на боклука няма да промени нищо. Промяната няма да се случи изведнъж. Може би няма да доживея да я видя. Но знам, че всяко действие има значение и може да остави следа.

Всеки от нас носи отговорността да дава пример на хората около себе си – да се отнася човешки към всички, да помага, да пази природата, да е мил към животните. Всички тези неща, които би трябвало да са напълно естествени, но в днешния свят се оказват дефицитни.

Моят балон

Не съм от хората, които лесно се вслушват в чужди съвети. Уча се от личния си опит. Има толкова много добри съвети, които съм получавала, но не съм последвала. Толкова много грешки, които съм можела да си спестя. Но вярвам, че всяка една грешка, наред с всеки един успех, е това, което ме е формирало като личност. Това, което ме прави човек. Вярвам, че действията говорят повече от думите и че когато живееш в съответствие с това, в което вярваш, без да се оправдаваш, другите също ще се вдъхновят.

Ако трябва да споделя един съвет, той би бил - не се страхувайте да правите грешки, да се променяте и да си тръгвате от места и хора, където не се чувствате добре. Несигурността плаши, но рутината убива. Предпочитам да поема риск, да опитам нещо различно и да се проваля зрелищно, отколкото да живея с въпроса „Ами ако?“.

Клишетата

Като член на управителния съвет на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил имам привилегията да бъда първата жена в управителния съвет на БАССЕС и да взимам решения наред с всички останали. Сега, през 2025 г., вече сме две жени в управителния съвет и още две в надзорния съвет. Това е ясен показател, че жените не просто се изкачват наред с мъжете към успеха, а са силно ценени и допринасят с уникални качества.

Вярвам, че жените носим у себе си един специфичен баланс между организационни умения и силно чувство на емпатия и емоционална интелигентност - качества, които не само ни правят добри лидери, но и ни помагат да разбираме разнообразни ситуации в работата и в живота. Още по-ключово е нашето умение да правим няколко неща едновременно и то добре - да сме ефективни и адаптивни в динамични условия, което е необходимо за успеха в съвременния бизнес свят.

Екстремните спортове и управленските позиции отдавна не са резервирани само за мъже. В много отношения жените не са по-слабия пол. Ние сме издръжливи, упорити, целеустремени и когато си наумим нещо, почти нищо не може да ни спре. Заобиколена съм от силни и вдъхновяващи жени, които са достигнали високо ниво в спортовете, които практикуват, и не спират да изследват собствените си граници; които са изградили собствен бизнес; които виртуозно балансират между професионалния и личния си живот. Тези жени са доказателство, че всичко е възможно, стига да имаш достатъчно воля и вяра в себе си. Смятам, че всяка жена, която заема управленска позиция, носи със себе си не само нов поглед, но и решимостта да създава и укрепва общности, да вдъхновява и да води. Женското участие в екстремните спортове е важно послание за бъдещите поколения - че всяка цел, поставена с отдаденост и решителност, е достижима.

Балансът

Не намирам традиционния баланс между личния и професионалния живот. През последните години тези два аспекта от живота ми се преплетоха толкова органично, че понякога самата аз не съм сигурна къде свършва едното и започва другото. Но искам да подчертая, че това не е лошо – имам удоволствието да съм част от инициативи, в които вярвам, и с които се отъждествявам.

Щастлива съм, че работата ми е свързана с това, което обичам безкрайно – катеренето. Още преди да започна работа като маркетинг мениджър в зала за катерене, бях превърнала този спорт в нещо повече от хоби. От години работя като съдия или секретар по катерачни състезания от различен ранг, а от 2024 година съм и член на управителния съвет на Българската Федерация по Катерене и Алпинизъм (БФКА). Всичко това, съчетано с дейността ми в БАССЕС, е допринесло за тази хармонична какофония, която наричам мой живот.

Признавам, че често приемам нещата твърде присърце и не умея да поставям ясни граници. Не мога да не отговоря на мейл в 23 ч вечерта или да не си вдигна телефона дори в почивен ден, именно защото професионалните ми ангажименти отдавна са се превърнали в лична кауза. И да, уморявам се, но удоволствието и удовлетворението, които получавам, са много по-силни от умората и ме зареждат с нова енергия да продължа.