Когато през лятото се оправихме по тесния, стръмен и виещ се път към затънтеното родопско селце Върбово, не знаехме какво ни очаква. Между зелените склонове, в старото картофохранилище, което днес е превърнато в ресторант и малък хотел с няколко уютни стаи със звучното име „Силивряк“, на прага ни посрещна усмихнатата Мария, а в погледът излъчваше едновременно топлина и решителност.

Мария Жекова е победителка в седмия сезон на MasterChef (2021 г.), а всяка събота в bTV продукцията „Вкусът на България“ тя разкрива малко познати вкусове и рецепти от различни краища на страната. След победата в телевизионната кулинарна надпревара Мария решава да купи старата родопска къща и да я превърне в място за кулинарно преживяване. Вечерята, която ни сервира тогава, беше истинска магия - аромат на домашен хляб с най-вкусното масло, печен картоф и родопско сирене, продукти от смолянския пазар, съчетани с финес и модерен прочит на местните традиции.

В една модерна планинска история ти трябва и четириколесен партньор. Избрахме за Мария новото Volvo EX30 Cross Country (тя е фен на марката) - компактен електрически SUV, който излъчва същото уважение към природата, устойчивост и комфорт, както самата тя. Тъй като през зимните месеци родопската къща е затворена, снимките направихме в София, но атмосферата беше като в причудлив скандинавско-родопски пейзаж – мъгла, капки дъжд, падащи от листата, шумяща река обли камъни със зелен мъх, зад които всеки момент очакваш да се появи митологичен герой.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Мария, какво те накара да избереш живота в родопското село Върбово, далеч от шума на града, и на каква скорост живееш там и извън Родопите?

Много е важно да започна своя разказ с думите, че аз не съм избрала село пред града, не е противопоставяне на малко и голямо - моят път е съзнателен избор да прекарвам повече време сред природата - нашата майка. И за да се случи това, трябваше да направя място за себе си някъде в дивото. Върбово е село с шепа жители и там природата е основната компания. Но има и друга истина - аз живея доста динамично, обичам да пътувам и доста често съм на път. Така че животът ми е интересна смесица и равновесие между скорост и съзерцание.

Какво е най-голямото предизвикателство да поддържаш ресторант високо в планината, далеч от градската динамика?

Това, че трябва да правиш всичко почти сам. Намирането на качествени български продукти от региона е свързано с много движение и пътуване, за да си набавиш всяка отделна съставка. Срещата с хората е вълнуваща, но самата динамика може да бъде изморителна. Да имаш добър партньор на четири колела тук е от ключово значение.

Много млади хора мечтаят да напуснат селото, а ти направи обратното. Какво откри там, което липсва в града?

Избягвам да правя сравнението, защото всяко място има нещо, което липсва в другото. Най-важното е човек да познава себе си и да направи избор спрямо собствените си нужди. Щастието може да бъде изградено навсякъде. Природата е онова, което за мен е от огромна ценност, и в планината се свързвам най-добре с нея.

Има ли рецепта за баланс между съвременния човек и традиционния живот?

Ще се повторя – да познаваш себе си е универсалната рецепта за равновесие между всички въпроси в живота и техните отговори. Разпознаваш ли онова, което ти носи щастие - ти намираш начина то да присъства в живота ти. За мен има много мъдрост и смисъл в отминалите дни, а познаването на корените ми дава спокойствие, но по никакъв начин не съм се отказала от критичното си мислене като съвременен човек и благата, които животът днес ни предлага. Ние сме късметлии да живеем на мост между две времена, но това е и голяма отговорност, защото от нас зависи какво от едната страна ще пренесем до другата.

Ако трябваше да сготвиш „вкус на Родопите“ в една чиния - какво щяхме да опитаме?

Патети с брънза (картоф, печен в жарта, и типично родопско сирене), яхния от овче месо с кочен и фасул (кочен е начинът, по който наричат алабаша) и стърганик - тип родопска баница, клин, с точени кори и плънка от кочен (алабаш).

Фотографията е другата ти страст. Какво те кара да вземеш камерата?

Фотографията е суперсила, която ти дава възможност да спираш времето и да го носиш „в джоба си“, да разказваш истории.

В свят, в който жените са навсякъде - от кухнята до борда на компаниите - какво е женствеността днес?

Женствеността е всяка една проява на нас, жените, която ни кара да се чувстваме добре в кожите си. А това са безброй много проявления. Мисля, че най-ценното, което можем да направим, е да опознаем себе си, всяка една от нас да го стори и да разбере кое е нейното истинско „аз“ и никога да не прави компромис с това.

Смяташ ли, че понякога мъжът и жената се опитват да се доказват един на друг, вместо да се допълват?

Трудно ми е да преценя дали възходът в живота на човека е опит да се докажеш пред другия пол. Но мога да говоря от своята гледна точка и живот, и мога отговорно да заявя, че нещата, които съм случила и случвам, не целят да се докажа пред никого, най-малко пред мъжете. Но аз никога не съм се чувствала по-малоценна или неможеща в сравнение с другите хора и пол. Така че мисля, че нуждата да се доказваш не е проявление на принадлежността ти към единия или другия пол, а просто резултат от неувереност. Доказваме се на себе си, когато не вярваме достатъчно във възможностите си. Аз винаги съм вярвала и вярвам, че ние, хората, можем да направим всяко едно нещо, за което мечтаем малко или голямо.

На какво те научи победата в MasterChef през 2021 г.?

Да следвам принципите си на всяка цена, да мисля с главата си повече и да правя по-малко хаотични движения - и че така се побеждава.