Градът на едни от най-големите исторически събития за България, който и до днес пази славата на войните, водили битките по време на великата Плевенска епопея в последните години успешно развива бизнес модел, като става все по-притегателен център за инвеститори от града и от чужбина. Градът е облагодетелстван с богато историческо и културно наследство. В Плевен се намира уникалната художествена колекция, която Светлин Русев дари на родния си град. Панорамата “Плевенска епопея”, която е една от 7-те в света е паметник, посетен от милиони туристи. Заедно с историческите ценности, днес плевенчани се гордеят с главната си улица с модерни кафенета, която наподобява Шан-з-Eлизе и разбира се с прословутите с красотата си жени.
2005 година се оказа ползотворна за града. Над 250 млн. лв. възлизат инвестициите. Само в жилищния и промишлен сектор те са 170 млн. лв. Издадени са над 750 разрешителни за строеж. Над 100 нови жилищни кооперации се строят, а градът има около 140 хил. жители. През 2005 г. в града стъпват три големи търговски вериги - Технополис, Технолукс и Техномаркет. В довършителна фаза е голям магазин за килими и мокети. Построен е голям търговски комплеск в кв. “Сторгозия” на фирма “Теодорос” за мъжка мода. “Неви Фешън”, който е италиански инвеститор и продава под марката Navigare, пусна производствената си сграда за плетен трикотаж. Предстои застрояване на 38 дка предназначени за голям търговско-развлекателен комплекс. От общината са доволни, че са успели да разчистят така нареченото “циганско гето” в началото на града и до две години ще има европейски вход. Там се израждат два автосалона - на Порше България и Мото-Пфое. В другия край на града след няколко месеца ще бъде открит шоурум на Тойота. Напролет започва строителството на шоурум на Пежо. А това показва, че интересът на крупните фирми към града е голям. Една от придобивките за жителите на Плевен е новият покрит пазар със 180 маси и 10 павилиона, като в неговия район е подобрена цялата инфраструктура и заедно с паркингите на съседните 4 големи хипермаркета има около 750 паркоместа. Също преди Коледа е издадено разрешителното за строеж на нова пивоварна. Това е нова плевенска марка, като инвеститорът също е местен. Оборудването и технологията са чешки и това ще е регионална бира. През лятото плевенчани ще могат да пият от новата бира.
Найден Зеленогорски, кмет на Плевен: 2006 година ще бъде инвестиционният пик на града
Г-н Зеленогорски, каква е равносметката за 2005 г.? - 2005 година беше добра за Плевен. Положихме доста усилия за гражданите, и администрацията, и бизнеса, и резултатите са налице. Безработицата спадна на 7,5%, така че, перспективата е след две години да имаме 4%. Много сериозно се инвестира в строителство около 100 млн. лв. в жилищно - почти 2000 апартамента бяха построени и продадени, което за един град от около 140 хил. души е добре - това значи, че хората инвестират в града и искат да останат тук.
С какво е интересен градът за инвеститорите и за младите хора, за да останат тук? - По отношение на младите хора и Плевен, и държавата сме длъжници. Колкото до бизнеса мисля, че създадохме едни ясни и точни процедури за инвестиции. Имаме политика да освобождаваме от общинска собственост на всички наши резервирани терени и предоставяне за бизнес. Всички процедури минават по ясни правила, свързани с търгове, а не с конкурси и има абсолютна прозрачност. Иначе за мен най-високата оценка е тази за миналата година на американската агенция за международно развитие на Фондация за реформа в местно самоуправление. Получихме наградата за най-прозрачна община на 2004 г. и специален сертификат от Асоциацията на градските управи във Вашингтон, според който нашата община е готова за бизнес развитие. Градът повече от век е търговски център и ние залагаме на това, че тук пазаруват хора от регион с население от 1 милион и половина.
Какво правите за инфраструктурата на града? - През последните години инвестирахме сериозно, защото това беше проблем. Успяхме да вземем изгоден кредит и поетапно всяка година инвестираме 2,5 - 3 млн. лв. Основните транспортни линии са в много добро състояние, подобрихме индустриалната зона, разбира се имаме да работим за второстепенните връзки.
Какво става с националния парк “Кайлъка”, който е държавна собственост, но все пак започва от края на града и може да бъде притегателно място за бизнес? - Понякога е много трудно за обикновения гражданин да разбере какъв е проблемът. А той е, че там има общинска, държавна и частна собственост, и няма кадастрален план. В крайна сметка с общи усилия успяхме да направим такъв план под прякото ръководство на областния управител. Той уточни, че държавата ще отдели нужните пари в създаване на правилник за управление на имота. Тогава вече ще е ясно какво и къде може да се инвестира, като се съчетае с природните дадености. Все пак в последните години някои обекти се оживиха - функционира летният театър, уникалният за света ресторант “Пещерата” и някои други обекти. Но на входа на Кайлъка му прилича да има един увеселителн парк, нещо като “Плевен ленд”. Това е реална идея и има интерес от страна на инвеститори, но ще можем да предложим това, едва когато имаме плана за управление, който се надявам да е в близките 6-7 месеца. Мисля, че подобен Дисниленд ще донесе огромна популярност на града. На практика такъв има само в София.
Какво ви предстои през 2006 г.? - Една от големите задачи е да се осъществи идея-та за изграждане на голям сити център на площ от 25 хил. кв. м. Такова съоръжение ще е уникално за България. Инвестицията ще е на стойност около 30 млн. лв. В индустриалната сфера предстои пускането на голяма шивашка фабрика на фирма “Мони МСД”, която ще има 3000 работни места. Ако всичко върви добре на 15 май, когато е празникът на Плевен, ще прережем лентата. Това наистина е една европейска инвестиция с много високо качество. Тъй като вече сме уплътнили всички терени в града общината ще започне да закупува частни терени с цел преотреждане за индустриално строителство и създаване на нови зони. Вероятно ще вървим към европейския модел - да свържем околните села с градската част. Сигурен съм, че догодина ще бъде инвестиционният пик в града.
Огнян Цанев, зам.- кмет по строителството:
Плевенчани инвестират в Плевен
Г-н Цанев, какъв процент са български инвеститори в града, защото се забелязва тенденция за сериозно участие на чужденци? - Да, има и чужди инвеститори, но изключително радостна тенденция е, че плевенчани инвестират в Плевен. Успяхме да обърнем традицията да инвестират в София и чужбина. Те създават нови работни места, привличат хора и от други места и така градът се развива. Но все пак инвеститор на 2005 г. в Плевен стана Фарес Ал Фарес, който е сириец? - Аз лично трудно бих казал, че той е чужденец. Повече от 10 години живее в България и над 8 вече е в Плевен. Фирмата е регистрирана в България и работи по българското законодателство. Български банки отпускат кредитите за неговите проекти. За мен това е местна инвестиция. Аз така разбирам нещата. Какви инвестиции предстоят да бъдат реализирани през 2006 г.? - Терени закупиха доста големи вериги магазини. Хипермаркета ХИТ, който съществува само в София, за първи път излиза от столицата и ще се разпростре на 26 дка. Техномаркет, закупиха още 40 дка и тяхното намерение е заедно с Практикер да направят голям комплекс с хранителна верига и около 500 паркоместа. Вече има разрешение и за строеж на хипармаркет Kaufland. Интерес към града проявяват Метро, Мосю Бриколаж. Плевен има ли реално възможност да поеме толкова инвестиции, или това е истерията на строителсвото “да хванем последния влак”? - Това е европейската тенденция. Във всички градове с над 50 хил. жители има изградени големи търговски комплекси. Това е бъдещият начин на търговия. Аз мисля, че няма инвеститор, особено чужд, който да не е направил предварително маркетингово проучване. Ето пример – плевенският хипермаркет BILLA е вторият по оборот в страната. Доста терени, които бяха в централната част, бяха освободени и беше отприщена частна инициатива, общинските терени бяха продадени на търг. Мисля, че общината направи своето да засили инвестиционния интерес. Освен това по най-бързия начин се дава разрешение за строителство, както и другите съпътстващи документи. Една от големите производствени сгради се построи само за 4 месеца, на общински терен, като създадохме и необходимата инфраструктура, водопровод и канал, които ще обслужват и другите общински терени в съседство. В момента се строи буквално в целия град. Вече имаме недостиг на терени. Ние нямаме неработещи предприятия, има само няколко слабоработещи. Бум има на складови бази - тази година над 50 нови халета бяха построени. Плевен се гордее и с добрите лекари, които дават квалифицирана медицинска услуга на голям регион от 1,5 млн. население. Развитието на университетската болница доведе то това, че за миналата година тя беше втората по пациентопоток в страната, след пловдивската, която има два пъти по-голяма леглова база. В момента в парк “Кайлъка” се строи частна болница с родилно отделение, хирургични блокове, рехабилитационен център.
Преди 6 години, Браншовата бизнес камара става наследник на Съвета за стопанска инициатива на гражданите. Тогава в него членуват 15 физически лица и фирми, които са на няколко браншови съюза. Сега членовете са над 250 фирми. Терените са предоставени на браншовата камара, която може да ги отдава без търг на нестопански организации с обществено полезна значимост. Въпреки трудностите пред бизнеса в града, председателят на Браншова бизнес камара , Илка Илиева е убедена, че пътят който е прокарала общината, е широк и всички могат да минат по него като си помагат. Ето какво още сподели тя.
“В Плевен са регистрирани около седем хиляди фирми - повечето в сегмента на малък и среден бизнес, много от тях са семейни. Всяка година правим представителна извадка – тази година направихме такава от 110 фирми, на които изпратихме анкетна карта. В нея се включва история на фирмата, средна работна заплата, заети работни места, данъчен приход за годината, перспективите и предстоящите инвестиции за следващата година. Картите са приети от съвета за икономическо развитие към общината, в който има представители от тежка и лека промишленост, малък и среден бизнес. Само тези, които отговориха на анкетите, които са 64 фирми, са направили 65 млн. лв. инвестиции. Най-силно са развити търговията и услугите и това показва, че държавата и общината са длъжници на фирмите с производствено предназначение, защото ако не се създава БВП в един момент с какво тези големи търговски вериги ще възвръщат инвестициите си. Илюзия е да си мислим, че ще се развиваме с търговия само. 2005 г. обаче беше тежка за доста фирми, които трябваше да отговорят на европейските изисквания. Седем фирми, които са наши членове получиха актове за затваряне на базите от началото на октомври. Беше им даден гратисен период от 6 месеца, за да преустроят и преоборудват базите си. Всички те имаха договори за доставки, кредити, работници, които трябваше да излязат на улицата. Разбирате, че тези ниши, които са имали на пазара ще бъдат загубени. Същите проблеми имат и фирмите в млечната промишленост и в селското стопанство. Не може да имаш земя, да я обработваш или отдаваш и тя да ти носи по десет хляба на годината. Мисля, че част от фирмите наистина ще затворят. В момента има нелоялна конкуренция, защото фирмите, които инвестират в подобряване на условията, имат висока себестойност на продукта и той не е конкурентен на пазара. Проблем е също и сертифицирането на фирмите по ISO 9001. Това им струва минимум 5000 евро и е за три години. След това трябва отново да се сертифицират. Затова си мисля, че ще отпаднат някои фирми, защото те няма да могат да отделят оборотни средства за този процес.
