Винарската промишленост в България се изправя на крака

За да се стигне до бутилка качествено вино от значение са много обективни и субективни фактори. И най-малкият детайл е важен щом става дума за винопроизводство. Специалистите смятат, че след няколко години България може да заеме полагащото ? се място сред страните, производителки на вино. За да решат накъде да се насочат винопроизводителите, трябва внимателно да планират стратегията си и да се консултират с енолог. Въпреки че в миналото тази професия не е била от най-престижните, сега това са едни от най-търсените консултанти в света на виното. За развитието на винопроизводството у нас и световните тенденции потърсихме мнението на г-жа Неда Поданова, енолог с над 40-годишна практика.

Г-жо Проданова, как изглежда цялостната картина на виното в България?
- Трудно е да се направи моментна снимка на ситуацията. Сега се осъществява поредната промяна в този бранш. Голяма част от производителите вече са и собственици на предприятията. Те имат изградена концепция за това, какво трябва да произвеждат. Моментът е труден, защото се създават нови лозови насаждения. Битката между производителите е за придобиване на подходящи парцели. Земята продължава да бъде разпокъсана -
трудно е да се придобие собственост върху уедрени терени, които заслужават инвестиции за нови лозови насаждения. В същото време вино може да се получи едва след третата година от създаване на лозето, а добро вино - след поне още 5 години. Това е поредният труден период за производителите. От друга страна се създава целенасочен продукт, който е в интерес за бъдещето на винарството в България. Очаква ни много сериозна работа, за да можем отново да завоюваме пазарите, които загубихме. Трябва да се учим от миналото, а то ни показа, че нищо добро не идва от производството на големи количества за непретенциозни пазари. Това са временни изяви, които може и да са печеливши за даден момент, но носят лош имидж за производителите. Работейки за един непретенциозен пазар, критериите се деформират и пада летвата на качеството. Това се случи на нашия пазар преди няколко години. Днес, когато винарската ни промишленост за пореден път се изправя на крака, трябва да заложи на качествените вина. Засега възможностите на винопроизводителите са много ограничени, но в следващите няколко години ще се създадат нужните условия. Трябва да се подбере подходящ сортов състав и да се обърне внимание на предпочитанията на световния пазар.

Какви вина трябва да произвежда България, за да е конкурентоспособна на европейските пазари?
- На нашия пазар се харесват евтините вина. На този етап в България цената е определящият фактор.
Това са хората от бизнес средите. Повечето от тях контактуват с партньори чужденци. Те имат интерес да покажат на света какво може да произведе тяхната страна, освен това, което включва собственият им бизнес. Българското вино неизменно присъства във всичко, което нашият бизнес иска да покаже на чуждестранните си партньори.

Каква е модата при вината?
- В последното десетилетие се формира вкус към така наречените вина от Новия свят. Те са със запазени, интензивни сортови особености, като аромат, цвят, сочност на вкуса, изразителност/експресивност - това са ефектните вина. Те станаха толкова модерни, че вече нанасят своя отпечатък върху стила на големите испански и италиански производители. Без да загърбват собствените си традиции, те модернизират продуктите си чрез прилагане на традиционни технологични методи за обработка. За целта гроздето трябва да е добре узряло и да е с отлично качество. Такова качество у нас може да се постигне, когато производителите са и собственици на земята. А у нас тенденцията е в тази посока. Специалисти ще решават кога точно да започне гроздоберът, за да могат да се произведат тези сочни, концентрирани и интензивни вина. Това са световните тенденции и ние трябва да се съобразяваме с тях.

Има ли в България винен маркетинг?
- Има, правят се проучвания. Навлизането на чуждестранни вина от известни производители създава сериозна конкуренция.
В последните няколко години винопроизводителите страдат не само заради слаба реколта и климатични поражения, а и защото са зависими от собствениците на лозя. В повечето случаи те им предоставят реколта, която не е с нужните качества. Когато тази ситуация се промени, собствениците на винарни ще могат сами да определят времето за гроздобера.
Тогава няма да има никакво основание за притеснение, защото в нашата професия има много добри професионалисти.
Голяма част от тях пътуват по света и посещават винарските страни, от където черпят опит. Енологът трябва да притежава лични качества като съобразителност и въображение. Човек трябва да знае какво иска да произведе и как
да го предложи на пазара.

Кои са интересните за чужденците български сортове?
- На първо място, според мен е сортът “Рубин”. Той не е популярен като име, но е с много добра перспектива. “Рубин” е създаден през 50-те години на миналия век от два сорта, които са световни лидери - “Небиоло” и “Шираз”.
Маврудът също не е за подценяване, стига той да е добър. През последните години на българския пазар се спекулира с името му. Евтините вина от този сорт не притежават истински качества -
те просто се казват така. Маврудът трябва да бъде обран в края на октомври, но никой не го дочаква. Така не могат да се покажат истинските му качества. Сортът наистина е атрактивен, но той трябва да бъде отгледан при оптимални условия, за да се получи много добро вино.

Докога в България на дневен ред ще бъдат
наливните вина?
- Наливните вина са най-евтините на пазара и именно затова българинът масово ги купува. За съжаление, те са отражение на нашата платежоспособност.