Национален комитет на България в Световния енергиен съвет В България пазарните модели за електрическа енергия и за природен газ се основават на преки двустранни договори между производители и търговци, от една страна, и привилегировани потребители, от друга, при регулиран достъп до преносната мрежа и при наличие на балансиращ пазар. Двата сегмента функционират при различни условия, но съвместно. Връзката между тях се осъществява от оператора на съответната преносна система, който администрира сделките по свободно договорените цени и организира балансиращия пазар по правила, утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Електроенергетика Пазарът на електрическа енергия в България се отваря за конкуренция в средата на 2004 г. поетапно, като ще бъде изцяло либерализиран към 1 юли 2007 г. От 1-ви януари 2007 г. отпада изключителното право на обществения доставчик за внос и износ на електрическа енергия и със статут на привилегировани потребители ще бъдат всички небитови клиенти. Към момента пазарът е отворен за потребители с консумация над 9 GWh ( или 28 % от пазара).
Природен газ Специфична за България е нейната зависимост от единствен източник (Русия) и липса на осъществени алтернативи за внос на ресурса. Към края на 2006 г., юридическото отваряне на пазара на природен газ е 85 % (с право на избор на доставчик са потребители с над 25 млн. куб. м годишна консумация), докато фактическото е около 2 %.
“Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015 година”Друга специфика е неразвитата мрежа за разпределение на природен газ, чието развитие от избрани чрез конкурси от ДКЕВР лицензианти е в начален етап.
Енергийна ефективност и ВЕИ Налице е трайна тенденция от 1998 г. насам за намаляване на енергийната интензивност по отношение както на първичното енергийно потребление, така и на крайното енергийно потребление за единица БВП. Въпреки това този показател за България е в пъти по-висок от средните нива за ЕС - 25 (България е с най-висока енергийна интензивност сред страните-членки на ЕС), което е сигнал за неефективно използване на енергията и за значителен потенциал за енергоспестяване. Повишаването на енергийната ефективност е ключов приоритет за енергийната политика на страната. Това се дължи на комплексната полза от постиженията в това отношение върху общото икономическо и енергийно развитие (намаляване на енергийните разходи, подобряване на конкурентоспособността на икономиката, на сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда). Конкретно за България, повишаването на енергийната ефективност продължава да бъде от критично значение и може да се определи като системен проблем поради тревожно високата стойност на коментираните по-горе индикатори. Формулира мерки и политики за насърчаване използването на ВЕИ, с оглед постигане на индикативна цел от 11 % от брутното вътрешно потребление на електроенергия към 2010 г. да бъде произведено от ВЕИ. Дългосрочната програма поставя като основна цел намаляването на енергийната интензивност във всички сектори на икономиката, при интегриране и балансиране на политиките за постигане на устойчиво развитие на икономиката и енергетиката, и опазване на околната среда от вредни въздействия. При установяване на енергийната ефективност и ВЕИ като основни механизми за изпълнение на ангажиментите по протокола от Киото (емисии на парникови газове) и по Договора за присъединяване (постигане на 11 % производство на ЕЕ от ВЕИ от общото производство до 2010 г.), държавната подкрепа се изразява в създадените и функциониращи схеми за финансиране на дейностите.
