В последните дни сме свидетели буквално на "търговска война" между големите вериги магазини в столицата. За всеки е ясно, че кофичка мляко няма как да струва 9 или 5 стотинки. Докъде ще стигнат действията за заграбване на клиенти, можем само да очакваме...
Но проблеми в хранително-вкусовата промишленост съществуват и са свързани със свито потребление, увеличение на цените на суровините, междуфирмена задлъжнялост, сивия сектор, трудния достъп до кредити и все по-високите изисквания на потребителите към качеството и безопасността на продуктите. За бранша и отраженията на кризата потърсихме мнение на Мая Герасимова, директор „Маркетинг”в БЕЛЛА България.
Г-жо Герасимова промениха ли се потребителските нагласи и очаквания? Търсят ли потребителите по-евтини продукти на неизвестни марки ?- Пестеливото потребление се оценява като трайна тенденция в условията на икономическа криза. При ежедневните стоки обаче се наблюдава слаба промяна в модела на потребление. Покупките все пак се редуцират до разумен минимум. Актуално проучване показа, че всяко трето семейство е намалило разходите си за отопление, електричество, храна и вода, но когато става дума за потребление от първа необходимост, то не може да бъде променено драстично. Броят на ценовочувствителните потребители логично расте в условията на криза. Макар че според някои анализатори търсенето на ниски цени се наложи като основна характеристика на потребителското поведение, нашият опит показва, че хората се ориентират по-скоро към средния ценови сегмент. Тe купуват по-малко, но по-скъпи стоки, за да получат търсеното качество. Така броят покупки на хранителни стоки остава същият, но намалява обемът на еднократните покупки. Потребителите се ориентират и към по-малките разфасовки. Затова наблюдаваме спад на продажбите в обем, но ръст в стойност.Интересна тенденция е, че потребителите започнаха да залагат основно на познати марки, защото смятат, че така ще получат по-високо качество срещу средствата, които влагат. Тоест значително се редуцират покупките на небрандирани продукти или от непознати марки с цел просто да се опитат. Това осигурява допълнителни конкурентни предимства на компании като „Белла България”, която инвестира от години в изграждането на силни марки. По този начин познатостта на бранда в съчетание с оптималното съотношение между високо качество и разумна цена правят продуктите на компанията търсени и предпочитани от българските потребители.
В България продължават да навлизат големи търговски хранителни вериги. Има ли място за всички тях?- Не случайно сме свидетели на сериозна експанзия на чужди ритейлъри у нас. Българският пазар е много млад, в ранен стадий на развитие, с много ниска степен на консолидация, тъй като търговските вериги държат само 30% от него.По данни на сп. „Регал” към края на 2009 г. двадесетте основни търговски вериги в България имат общо 1125 магазина в 96 селища. За първото тримесечие на 2010 г. те са обявили, че планират да открият 43 нови магазина. Не е известно някоя от тях да е изразила намерение да спре проектите си или да се изтегли от страната, каквито случаи има на други пазари. Това означава, че тепърва ще станем свидетели на масирана експанзия на пълната гама търговски формати. Засега например, хард дискаунтърите почти не са представени, а днес е тяхното време, когато расте безработицата и заплатите падат.Освен това според представители на сектора големите търговски вериги все още не са в толкова тясна конкуренция помежду си, каквато се наблюдава в други държави. Когато отделните веригите разкрият все повече обекти в непосредствена близост, тогава конкуренцията ще стане наистина свирепа. От това ще спечелят потребителите, защото ритейлърите ще заложат на качеството и ниските цени, за да спечелят битката. Дано това не е за сметка на производителите, които и сега са силно притиснати като доставчици да предлагат все по-високо качество на все по-ниска стойност. Като цяло битката на големите вериги за преразпределяне на пазара за сметка на малките търговци, които сега държат 70% от него, ще продължи.
