Регионалният доклад Introduction to Transfer Pricing Controversy in Central Europe, публикуван от „Делойт Централна Европа“ през октомври 2025 г., очертава тенденция към все по-засилен контрол върху трансферното ценообразуване в 13 държави от Централна и Източна Европа. Данъчните администрации в региона прилагат по-задълбочени проверки и строги изисквания към вътрешногруповите сделки. България се нарежда сред страните, в които активността на органите по приходите расте най-осезаемо.
България: повече ревизии и по-задълбочени проверки
По данни на „Делойт България“ броят на ревизиите и проверките, свързани с трансферното ценообразуване, е нараснал значително през 2023-2024 г. спрямо периода 2019-2020 г. Това отразява целенасочен и все по-структуриран подход на Националната агенция за приходите (НАП).
Фокусът на администрацията е насочен към икономическата обоснованост на услугите между свързани лица, използваните методи за определяне на пазарни цени и анализите на съпоставимостта. Сред най-често оспорваните сделки са вътрешногруповите заеми, възнагражденията на рутинни дистрибутори и производители, както и класифицирането на определени услуги като скрито разпределение на печалба.
Продължителността на ревизиите обичайно варира между шест и дванадесет месеца, като значителен дял от случаите завършват със съдебно обжалване.
Санкциите за липса на документация или неточности в нея остават сериозни. Липсата на местно досие може да доведе до глоба до 0,5% от стойността на сделката, а непълните данни - между 770 и 2 500 евро. При установено скрито разпределение на печалбата санкцията достига 20% от съответната сума.
България е сред малкото държави в региона, в които все още няма възможност за предварителни споразумения (APA) и програма за кооперативно съответствие. Това означава, че компаниите трябва да залагат на детайлна предварителна документация и аргументирана защита на своите политики, за да ограничат риска при ревизия.
Решенията на Върховния административен съд през 2024 г. дават допълнителна яснота по прилагането на правилата за трансферно ценообразуване. Съдът подчертава, че приходните органи трябва да започнат анализа от метода, избран от данъкоплатеца, и че сегментираните анализи по отделни сделки са за предпочитане пред агрегирания подход.
Съдебната практика също така признава възможността изключителни проектни загуби да бъдат изключени от анализа по метода на транзакционната нетна печалба (МТНП). Услуги и лицензионни плащания без доказана икономическа обоснованост обаче могат да се преквалифицират като разпределение на печалба.
„Фокусът на НАП върху функционалния и рисков профил на данъкоплатеца, приноса на свързаното лице и доказването на реалните ползи от вътрешногрупови услуги е доказателство за задълбочаването на контрола,“ коментира Александър Черинко, съдружник „Данъци“ в „Делойт България“ и регионален лидер по трансферно ценообразуване за южния клъстер в „Делойт Централна Европа“. „Тъй като България не предлага възможност за предварителни споразумения, качествената документация и готовността за ревизия са най-добрата форма на защита,“ допълва той.
„Наблюдаваме нарастващ брой спорове, които достигат до съдебна фаза. Всеки детайл – от избора на метод до подбора на съпоставими дружества – може да се окаже решаващ за изхода от делото,“ отбелязва Цветелина Кемалова, директор „Данъци“ и лидер на екипа по данъчни спорове в „Делойт България“.
Експертите от Делойт България дават препоръки към компаниите:
- Локализирайте документацията спрямо изискванията на българското законодателство и практиката на НАП.
- Подгответе доказателства за реалната икономическа полза от вътрешногруповите услуги.
- Аргументирайте финансовите условия по вътрешногрупови заеми и лихвени проценти.
- Изгответе стратегия за обжалване, тъй като съдебните процедури често продължават с години.
