Началото на прехода променя из основи установения до 1989 г. стратификационен модел. В първите 15 години е налице постоянно усещане за спад в социалния статус и загуба на позиции. Едва в последните две години се забелязват положителни тенденции по редица социално-икономически показатели - намаляване на безработицата, повишаване на покупателната способност, ръст на брутния вътрешен продукт, запазване на инфлацията в рамките на 4-6 %. Тези положителни тенденции на макроравнище дават своето отражение предимно в индивидуалното поведение, но доста по-слабо в оценките за икономическото развитие на страната. Финансовото състояние на домакинствата очертава слаби нива на спестовност (едва 9 % успяват да спестяват, 56 % покриват разходите си, но не успяват да спестяват, 35 % не успяват дори да покрият разходите си). Въпреки това, след банковата криза от 1996-1997 г. доверието към банковите институции постепенно се възвръща. Развитието на финансовите услуги през последните години се характеризира с два основни елемента - нараства използването на традиционни банкови инструменти като кредитирането и едновременно с това се развиват редица нови и непопулярни доскоро у нас финансови услуги - картови и интернет плащания, разплащателни сметки, облекчени парични преводи и международни разплащания, овърдрафт, лизинги и пр. Най-популярната и широко използвана банкова услуга са дебитните карти. Към декември 2005 г. те се ползват от една трета от населението (35 %). Въпреки сравнително големият им дял (в сравнение с другите финансови услуги), те все още се използват предимно за теглене на пари от банкомат и по-рядко за директни разплащания (по данни на БОРИКА съотношението е приблизително 88 % : 12 %). Набрали скорост през последните години, потребителските кредити започват да разширяват своята социална база. Към момента те достигат 19 % от населението, като основната им част е съсредоточена в средните доходни групи (между 100 и 300 лв. месечен доход на човек от домакинството). Техният дял е по-нисък във високодоходните групи, които по-лесно акумулират средства за планираните покупки. Обратно, другата форма на кредитиране.
ипотечният кредит се използва главно от високодоходните групи и като дял от цялото население обхваща 2 %. Все по-популярни стават малките, небанкови кредити. Според интервюираните те са подходящи за ремонт на жилище или покупка на техника и мебели за дома. До 17 % са склонни да приемат подобен тип финансиране и като подходящо за покриване на текущи разходи, а 11 % - за покупка на кола.
Основните мотиви за ползване именно на такъв тип кредит са по-малката бюрокрация, пестене на време и липсата на поръчители. На четвърто място е поставена липсата на изискване за трудов договор. За хората е важно да получават услуга, която е леснодостъпна, бърза, отговаря на изискванията им и спомага за подобряване на живота им. Все повече хора твърдят, че пазаруването на кредит прави живота по-добър и определят кредитът като достъпният начин на пазаруване. Заедно с развиване на кредитирането в последните години банките разработват политики на насърчаване на спестяванията. Банкови депозити имат 15 % от българите Въпреки, че не знаем обемите на теглените кредити и направените спестявания, можем да направим извод, че интересът към кредити продължава да доминира над стремежа към спестявания (като съотношение на брой ползватели).
Натиснете върху графиката за да я видите по-голяма
Лизингът, който в началото беше съсредоточен предимно в автомобилния пазар, разшири своя периметър и обхвана домакинските пазари - покупка на бяла и черна техника, алуминиева и PVC дограма, мобилни телефони, компютри, мебели и др. Макар и твърде рядко, лизинговите схеми вече се използват и на пазара на недвижими имоти. Покупка на лизинг използват общо 8% от пълнолетните българи Развитие придобива и една друга форма на инвестиции - доброволното пенсионно осигуряване (7%). По-непопулярни остават инвестициите в земеделска земя, акции, ценни книжа, застраховки. Въпреки все още малкият обхват на различните финансови услуги, те свидетелстват за повишено доверие и оживление на този пазар. Доказателство за това са и изразените бъдещи намерения. Можем да очакваме, че интересът през 2006 г. ще бъде насочен отново към потребителските кредити, банковите спестявания, лизинг. Това, което трябва да имаме предвид при прочита на данните обаче, е че активно ползващите финансови услуги са в рамките на 35 % от пълнолетното население а бъдещите намерения за ползване се ограничават до общо 21 % от българите. Максимумът, който съставляват тези две групи (на ползващите финансови услуги и на имащите намерения да ги ползват) е около 43 % от населението. За останалите финансовото поведение остава в рамките на кешово покриване (лесно или трудно) на месечните разходи.
Проучването е предоставено от Алфа Рисърч - www.aresearch.org
