Шест от ИКТ Клъстерите в България учредиха обединяваща сектора Федерация на клъстерите за цифрово бъдеще на България. Учредителите на Федерацията са едни от най-активните организации в сектора, представлявани от: Фондация Клъстер Информационни и Комуникационни Технологии – Петър Статев, Български клъстер Телекомуникации - проф. д-р Владимир Пулков, ИКТ Клъстер – Варна - доц. д-р Галина Момчева, ИКТ Клъстер – Пловдив - проф. д-р Асен Рахнев, ИКТ Клъстер – Бургас - Петко Георгиев, и Български Технологичен Клъстер Кодиа - Стоян Атипов. Очаква се съвсем скоро към Федерацията да се присъединят и други клъстерни организации.
Учредителите са обединени от своята кауза, че прилагането на дигиталните технологии и насърчаването на иновациите са основни предпоставки за увеличаване конкурентоспособността на българската икономика и създаването на устойчиво икономическо и социално развитие на страната.„Днес тук сме се събрали хора и организации, които вярват искрено че идеята за клъстерите е възможна, и че обединението на бизнеса може да бъде успешно“, заяви Петър Статев, съпредседател на новосъздадената Федерация. „Решихме основополагащия документ на нашата организация да бъде харта, тъй като няколкото известни харти в човешката история винаги носят изключително голям заряд“.Първата инициатива на Федерацията е да подкрепи усилията на ИКТ бизнеса и водещите браншови организации в сектора за въвеждане на работеща правителствена програма за привличане на квалифицирани специалисти от други държави (т. нар. „Сини карти“). В изпратено становище до министър-председателя Бойко Борисов, Федерацията представи своята позиция в подкрепа на бързото решаване на проблема с липсата на достатъчен човешки ресурс за работа с иновативните и върхови технологии в България.
В становището се заявява: „За съжаление в предложението за либерализация на трудовия пазар все още съществува изискване за разлика в работната заплата на български работници и работници от трети страни, която според нас трябва да бъде премахната и трудовото възнаграждение да бъде базирано на знанията, уменията и професионализма на кадрите, а не на база тяхната националност. В допълнение бихме се радвали да видим приоритизация на кадри идващи от българската диаспора в държави като Молдова, Бивша югославска република Македония и Украйна“.„Проблемът не може да се реши поединично, въпреки че всеки един от клъстерите се опитва и успява да работи в подкрепа на развитието на човешкия потенциал на България“, сподели Петко Георгиев, съпредседател на Федерацията. „Ако осигурим висококвалифицирани специалисти от чужбина сега, ние ще имаме възможност да наложим България като качествена ИКТ дестинация и междувременно да подкрепим активно всеки ученик, студент или специалист да придобие нужните знания и опит, и след това да започне работа в сектора“, допълни Георгиев.
Федерацията ще развива и прилага клъстерния подход, за да може да бъде създадена благоприятна бизнес среда за развитието на малките и средни предприятия в България. Според Хартата само чрез ползотворното сътрудничество между организациите в сектора е възможно успешно развитие на българския и европейски цифров пазар.
Федерацията ще работи за ускорено прилагане на концепцията, принципите и инструментите на Индустрия 4.0 в България, като предпоставка за икономически растеж и конкурентоспособност. Ще насърчава конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия чрез прилагане на дигитални технологии. Ще подпомага образователната система в България чрез внедряването на съвременни процеси, технологии и програми, процеси с цел придобиване на адекватни познания и умения. Ще работи конструктивно с държавните институции и администрацията с цел адекватно създаване на политики, проекти, програми подпомагащи дигиталното развитие, образованието, и развитие на клъстерите в България.