да реагират при резки спадове на пазара, съчетани с обратни изкупувания - възможно най-лошата ситуация за управляващите колективните портфейли В края на януари голяма част от “горещите пари” напуснаха пазара и настъпи известно успокоение, което може би ще се превърне в основата на последващото развитие на българските фондове.
Към настоящия момент по-голямата част от активите на българските договорни фондове са насочени към български ценни книжа. Интересен факт е, че средната чиста стойност на активите на 20-те най-големи български взаимни фондове надхвърля 30,5 млн. лв. В същото време собственият капитал на компаниите от индекса SOFIX, който се котира активно на борсата, е приблизително 350 млн. лв. - за този ресурс, освен взаимните фондове се конкурират пенсионните фондове и индивидуалните инвеститори. От всичко това може да се направи предположението, че БФБ ще става все по-тясна за българските институционални инвеститори.
През следващите години на пазара на взаимни фондове ще се появяват нови колективни схеми с по-широк инвестиционен фокус Към момента на пазара вече съществуват няколко фонда, които предлагат инвестиции на регионалните пазари, което разкрива един по-богат избор от инвестиционни възможности и диверсификация на риска. Българските инвеститори могат да избират и между един индексен и няколко секторни портфейла, два от които се управляват от УД БенчМарк Асет Мениджмънт. Предимствата пред фондовете, които обръщат все повече внимание на външните пазари, в дългосрочен план ще се повишават.
Международните пазари предлагат неимоверно по-голям избор от възможности, чрез които да се оптимизира портфейлът на база риск/доходност. Често в публичното пространство се спекулира, че потенциалът на българските компании надхвърля този на публичните дружества в чужбина, като се дават за пример последните години, през които българските борсови индекси “чупеха рекорди”. Основната причина беше, че публичните дружества в България бяха изключително изостанали от тези в останалите развиващи се пазари, поради недалновидността на ръководителите им. От 2005 до 2007 г. ситуацията се промени с яростна бързина. Компаниите “откриха” предимството на публичния статут, пазарът се отвори за чуждестранните инвеститори, промени се законодателството, което даде повече свобода за институционалните инвеститори. В крайна сметка вече наблюдаваме, как поведението на българския пазар се доближава много до глобалния. От тази гледна точка
едва ли е реалистично да се очаква ръст на пазара от над 40 на сто годишно, нещо което видяхме през последните две години Не трябва обаче да забравяме, че българският пазар няма почти никаква история, за да се правят някакви сериозни аналогии с развитите пазари. За пример можем да вземем периода от 1995 - 1999, когато най-консервативните индекси в САЩ и Европа, а именно DJIА и DJ EUROSTOXX 50, правят по средногодишна доходност от 25-30%. През 2004 и 2005 SOFIX регистрира среден ръст от 35%.
Трябва да се има предвид, че от началото на корекцията на капиталовите пазари, основните индекси в Европа и САЩ регистрираха спад от около 17 % срещу 21 % на българския индекс. Вероятните загуби и нивото на ликвидност също са от съществено значение за институционалните инвеститори. Вярвам, че пазарните участници помнят сесиите в края на януари, когато офертите “купува” за българските най-големи и ликвидни компании просто изчезнаха. Далеч по-високата ликвидност на външните пазари е отлична възможност за фонд мениджърите да намалят, ако не и да неутрализират риска от невъзможност да се продадат книжа, за да се освободят пари за посрещане на обратни изкупувания. Освен това по-високата ликвидност позволява, при благоприятен пазар, задължителните, според нормативната уредба, пари да стоят на изискуемия минимум, за да се оптимизира доходността.
За в бъдеще доходността на акциите на българските компании ще се конкурира с тази на международните пазари, а способността на мениджърите да създават стойност ще бъде оценена подобаващо от пазара.
