През ноември 2004 г. българското правителство прие Национална стратегия за конкурентоспособност на България на световните ИКТ пазари (Информационни и комуникационни технологии). Изпълнението на стратегията и съответното финансиране от страна на държавата не е осигурено и три години по-късно бизнесът - обединен в ИКТ Клъстера и браншовите организации сам търси пътища за своето развитие. Каква е посоката на развитие в сектора, разказва Добромир Добрев, Програмен координатор, ИКТ Клъстер.
Г-н Добрев, каква е позицията на ИКТ в българската икономика? - Пазарът на информационните и комуникационни технологии надхвърля 10 % от БВП в България, по данни от края на 2006 г. Според различни мнения годишният растеж на сектора през 2007 г. ще надскочи 15 %, което го прави най-бързо развиващия се у нас, в сравнение с традиционни сектори като туризъм и недвижими имоти, например. Като съотношение спрямо страните от Централна и Източна Европа, размерът на ИКТ пазара е сравнително голям съотнесен към производството и общия брой на населението в отделните страни.
Как може да се подобри пазарната среда за ИКТ сектора в България? - Информационните технологии са двигател за развитието и на останалите сектори в българската икономика. Българските малки и средни предприятия имат нужда от подобряване на капацитета си по отношение на увеличаване на енергийната ефективност, дефиниране и/или подобряване на бизнес процесите и ангажиране на максимален брой служители за успешно реализиране на стратегията на компанията. Фирмите от сектора на ИКТ разполагат с необходимите иновативни продукти, услуги и решения за посрещане на нуждите на фирмите и предприятията от останалите сектори. Въпреки това поощряването при внедряване на съвременни технологии, стандарти и сертификати в останалите сектори допълнително ще повиши тяхната конкуренто-способност, посредством използването на високи технологии.
Правилно ли е позициониран този сектор у нас? - Един от възможните механизми за сътрудничество между представителите на бизнеса и държавните институции са публично-частните партньорства, организирани на принципа на доверие, приемане на общи висши цели за развитие и подобряване на публичната инфраструктура и услугите, базирани на ИКТ, които биха улеснили работата на фирмите и общуването на гражданите с администрацията. Това мнение е обща споделена визия на всички ИКТ организации, че високите технологии са двигател за развитие и на останалите икономически сектори и значително улесняват достъпа на населението до услуги и информация.
Правилно ли е да се подхожда към ИКТ сектора като към рискова инвестиция? - Трудно е изобщо да се говори за рисково инвестиране в сферата на ИКТ, защото дори и в последните години, когато различни инвестиционни посредници, фондове и инвестиционни банки проявяват интерес към българския туризъм, пазар на недвижимите имоти и ИКТ за предоставяне на оперативни средства за изпълнение на иновативни проекти - създаване на нов продукт или технология, се изискват гаранции под формата на дълготрайни материални активи. ИКТ бизнесът и иновациите са все повече в сферата на познанието, на креативността и на гъвкавите екипи, работещи понякога онлайн. В такава среда инвестицията покрива създаването на продукта, запазване на патент, марка, конкретна бизнес идея. Накратко, има още какво да се желае в сферата на финансирането на високите технологии в България.
Съществува ли наистина “глад” за ИКТ специалисти както у нас, така и в другите държави? - В световен мащаб работещите в сферата на ИКТ са изключително гъвкав и и с по-висока от средната производителност на труда. Това води и до доста голяма мобилност и трансфер на специалисти между отделни компании, между различните държави и дори между различни производствени или бизнес процеси. В България, през последните 5-6 години като резултат от значимите инвестиции от страна на международни компании в нформационните технологии и отваряне на много нови представителства се усеща все по-сериозно липсата на достатъчно специалисти. От друга страна, образователната система не успява да увеличи капацитета си за подготовка на кадри с адекватни умения и бизнес способности. Бройките за прием в системата на висшето образование в професионалните направления, свързани с ИКТ са напълно недостатъчни за покриване на нуждите на българските фирми през 2007 г. Освен тях, учебните планове по различните дисциплини и програмите на университетите - бакалавърски и магистърски са напълно неадекватни на съвременните нужди и въпреки отделните усилия на катедри и факултети липсва обща визия и целенасочена политика в това отношение.
Конкретни мерки, които трябва да се превърнат в целенасочени усилия от страна на университетите, бизнеса и държавните институции могат да бъдат - ранно кариерно ориентиране на учениците, чрез практически занимания, обучения за съвременни бизнес практики и задължителни часове по пред-приемачество; - приемане на изисквания за задължителност на студентските практики и системи за оценяване на подготовка на студентите в технологичните и ИТ специалности, с цел по-сериозната им подготовка; - обучения за подготовка на бизнес планове и мотивиране на студентите за участие с иновативни, бизнес и технологични идеи в конкурси за бизнес планове, с цел поощряване на предприемачеството като начин за създаване на нови микро-предприятия “от скамейката”.
Къде се намира българският ИКТ сектор на фона на страните от Югоизточна Европа? - През септември 2007 г. по време на петата SEEITA (ИТ конференция за Югоизточна Европа) в Скопие, ИКТ организациите от Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния, Сърбия, Словения и Хърватия подписаха документ, с който се ангажираха да изградят в региона капацитет, базиран на качество и иновации. Българският ИКТ Клъстер, ЕСИ Център България и БАСКОМ имат водеща роля в двегодишната подготовка на инициативата. Организациите, подписали меморандума се ангажираха да изграждат марката “SEE IT” чрез сътрудничество между компаниите от региона за разработване на общи проекти, чрез обмен на добри практики и въвеждане на световни модели за управление на качеството. За нас регионалното сътрудничество предоставя уникален шанс регионът да се позиционира като благоприятна и конкурентна среда за развитие на ИКТ проекти и по този начин българските ИКТ фирми, заедно с партньорите си от останалите страни в Югоизточна Европа да станат равноправни партньори и участници в глобалната икономика на знанието.
