неправомерен износ на стоки, по отношение на които съществува забрана или разрешителен режим за този износ, включително в случаите на търговски рестрикции или ембарго; неправомерен износ на стоки от физически лица; фиктивен (привиден) износ на стоки.
Тези форми на неправомерна дейност могат да се осъществят във вида или на митническа контрабанда по чл. 233 от Закона за митниците (ЗМ), или на митническа измама по чл. 234 от ЗМ, а за физически лица - във вида на нарушение по чл. 237 от ЗМ. Нека разгледаме накратко трите посочени по-горе форми на неправомерна дейност при износ При износа на стоки, по отношение на които съществува забрана или разрешителен режим за този износ (включително търговски рестрикции или ембарго), става въпрос или за износна контрабанда (чл. 233 от ЗМ), или за митническа измама по чл. 234 от ЗМ. В първия случай (контрабандата) стоката е пренесена през границата без знанието и разрешението на митницата, т.е. постигнат е крайният ефект на износа без стоката, предмет на нарушението, да е била оформена на този режим. Трябва да се отбележи, че тук почти винаги става въпрос за санкциониране на опит за митническо нарушение, тъй като същото би било довършено едва след преминаване на стоката през границата. Във втория случай (измамата) се касае за измамно укриване или предявяване на обстоятелства или документи относно стоката, които имат съществено значение за допускане на износа. Необходимо е да се отбележат два момента. Първо, за да е налице измама, укритото обстоятел- ство или предявеното неистинско обстоятелство трябва да е от такова естество, че да има съществено значение за допускане/недопускане на износа. И второ - по наше мнение не представлява измама по чл. 234 от ЗМ случаят, при който по отношение на една стока е оформен режим "износ", а впоследствие по време на "изходния" транзит същата е заменена с друга, митнически неоформена за износ стока, която в действителност ще се изнася. В този случай според нас теоретически е по-правилно да се говори по-скоро за контрабанда на втората стока и отклонение от транзит на първата стока. В практиката съществува и една специфична цел на износната контрабанда която трябва да се отбележи. При нея стоката, предмет на нарушението, не подлежи на забрана или ограничение за износ, или на друга мярка на търговската политика, като неправомерният износ се предприема с цел подготовка на контрабан- дния внос в трета (обикновено съседна) държава. Тук проблем не съществува - съставът на контрабандата е състав на формално нарушение и няма пречка износното нарушение да бъде санкционирано. По-комплициран обаче е случаят с аналогичната хипотеза, касаеща измамата по чл. 234 от ЗМ. Тъй като въпросната разпоредба регламентира едно резултатно нарушение, липсата на насоченост на деянието към подобен резултат прегражда неговото санкциониране. В този случай митническите органи имат възможност за избор - или да санкционират нарушителя по чл. 238 от ЗМ (глоба до 1000 лева), или да уведомят митническите органи на насрещната държава по линия на международното сътрудничество за очаквано при тях нарушение. При хипотезата на неправомерен износ на стоки от физически лица няма някакви съществени особености в сравнение с изложеното дотук. Трябва да се спомене само възможността извършеното нарушение да се квалифицира не по чл. 233 или чл. 234 от ЗМ, а по чл. 237 от ЗМ. Предпоставките за това са стоките да не бъдат декларирани от пътник при излизане от страната, когато се изисква такова деклариране, да нямат търговски характер по вид и количество и да са открити при митническия преглед на обичайни места (т.е. да няма елемент на нарочно укриване). При наличието на тези предпоставки, недекларираните стоки се отнемат в полза на държавата, без да се налага глоба. Така нареченият "фиктивен износ" представлява създаване на измамна представа у трети лица (обикновено митническите или данъчните органи), че дадена стока напуска територията на страната с цел предизвикване настъпването на характерните за износа правни последици. С други думи, нарушителят осъществява всички формалности по износа, но предявената пред митническите органи стока не напуска в действителност, а само по документи територията на страната. В тази връзка са възможни две хипотези:
изначална липса на стока за износ, при която стоката липсва още на оформящото износа вътрешно митническо учреждение; последваща липса на стоката, при която стоката се отклонява по време на изходния транзит и остава на територията на страната.
И в двата случая извършеното митническо нарушение е по чл. 234а от ЗМ (отклонение на стоки от митнически режим или митническо направление). Поставя се въпросът - няма ли в този случай и митническа измама по чл. 234 от ЗМ. Отговорът не може да бъде еднозначен. Всичко зависи от предхождащите износа митнически операции. Ако става въпрос за чист износ (т.е. изнасяне на местни стоки извън територията на страната), според нас е налице нарушение по чл. 234а от ЗМ. Ако обаче става въпрос за реекспорт, с който се закрива предшестващ митнически режим (временен внос, активно усъвършенстване, митническо складиране, обработка под митнически контрол) на чуждестранни стоки, ще бъде налице измама по чл. 234 от ЗМ, но по отношение на предшестващия режим.
