Износ С над 47 % се е увеличил износът на цветни метали, а експортът на неметални минерални суровини е нараснал почти двойно. Износът на стоки от следващата по значимост за българския експорт група на готовите изделия бележи ръст от 10 %. Групата на медицински, прецизни, оптични и контролни уреди е увеличила износа с 81 %. Най-значително е увеличението при горивата с над 3/4, в резултат главно от почти двукратното увеличение на износа на нефтопродукти и с над 20 % на износа на електроенергия. Увеличена е и реализацията зад граница на машини, оборудване и превозни средства с 1/4, като износът на машини и оборудване с общо предназначение е нараснал с 27 %, на канцеларска и електронно изчислителна техника, както и на електрически машини, апарати и устройства с 1/4, а на машини със специално предназначение и металообработващи машини - с над 20 % . Износът на необработени материали се увеличава с 1/3, като най-чувствително е увеличението при металните руди и металните отпадъци с 87 %, от тях с 66 % текстилни влакна и отпадъци . С над 10 % е нараснал износът на храни и животни, като при живите животни този ръст е от 72 %, а при житните растения с 1/4. Ръстът на групата химични вещества и продукти от над 7 % е резултат от увеличения износ на листа, плочи, тръби и профили от пластмаса с 39% и пластмаси в първична форма с 14 %. С една четвърт се е увеличил износът на лекарства, а на химични вещества и продукти с 19 %.
Внос Структурата на вноса също се запазва близка до формираната от предходната година, но все пак всички групи отбелязват ръст спрямо съответния период на предходната година. Най-голям е делът на внесените стоки от групите “Машини, оборудване и превозни средства” и “Минерални горива”. Те имат и чувствително увеличение спрямо съответния период на м.г. - при машините с близо 19 %, а при горивата с над 46 %, главно поради почти двукратното увеличение при вноса на нефт, което е повлияно и от по-високите цени на тази суровина. При машините се наблюдава ръст на вноса на машини и оборудване с общо предназначение с 23 %, на офис техника и електрически машини и апарати с 18 %, на машини със специално предназначение с 15 %, на металообработващи машини с 20 %. През деветте месеца на миналата година в сравнение със същия период на 2005 г. най-чувствителен ръст се наблюдава при вноса на необработени материали и преди всичко на вноса на маслодайни семена със 74 %, метални руди със 73 % и на продукти от животински и растителен произход с 48 %. Вносът на тютюн и тютюневи изделия се увеличава с 63 %, а на напитки с 36 %. Ръст над 20 % бележи и вносът на храни и живи животни. Оказва се, че сме консумирали с 43% повече вносна захар и захарни изделия. Активизиране на външнотърговската дейност, но при запазване на тенденцията за изпреварващ ръст на вноса генерира отрицателно външнотърговското салдо, което за отделни икономически зони и групи стоки е трудно преодолимо.
Кой как търгува?
Подготвяйки темата на броя, решихме да потърсим мнение на фирми, които се занимават с внос и износ, за условията на тяхната работа и влизането ни в ЕС. Срещнахме невероятна трудност и откази да отговорят на три въпроса. Ясно беше, че има причини, заради които не искат да се покажат на свело...Ето все пак какво събрахме.
Димитринка Гуркова производител на праскови
Останахме учудени, когато видяхме, че най-евтините праскови на пътя край Сливен се продават от 1,50 лв. нагоре. Хубавите стигат до 4 лв. Димитринка Гуркова отглежда 10 дка прасковени насаждения и в края на юни продава първите плодове, току-що откъснати. Ето какво сподели: “Питате защо са толкова скъпи прасковите, които продавам, а на пазара в София цените са двойно по-ниски. Просто ние продаваме на реалната цена! Това, което се предлага на софийските пазари, са праскови от Гърция, които се берат полузелени, държат се в хладилници и се изкарват на партиди. Освен това се внася оттам най-ниското качество. Това, че пише, че са сливенски не е вярно – просто нашите плодове още не са узрели и не могат да задоволят нуждите на пазара. Ние изкарваме едва първите плодове. Българските праскови започват да зреят средата на юли. Лошото е, че разходите за отглеждането са много. Първо искаха по 72 лв. за поливка, настана бружение и намалиха на половина, като първата поливка ни дадоха безплатно. Валяха киселинни дъждове и трябваше да пръскаме постоянно прасковите. Освен това обръщаме земята между дърветата, защото иначе се развъждат всякакви болести. Ако аз продавам на 1,50 лв., то печалбата за мен е 70 ст. Не искам да давам и на изкупвачите, защото те практически ти стават ортак – ако не печелят 100 %, не ти вземат стоката. Така че, ще продавам тук. Няма никаква държавна политика за защита на родното производство. А иначе вкусът на нашите праскови е ненадминат. Ето, вземи да опиташ една...!”
Павел Кърлев председател на Федерацията на потребителите в България
“Свидетели сме на дългогодишна агония по уреждането на пазара. Една от основните стъпки, за да бъде той подреден беше да се създаде единен надзорен орган. А не през нарушителите първи да минават ХЕИ, след това ДВСК, после Държавната агенция за метрология и технически надзор да види кантарите, накрая може КЗК да намине и става бъркотията. Този хаос на пазара предполага по-лесните и бързи печалби за занимаващите се с износ и внос. И тези, които се възползват от него е нормално да не искат да участват в каквито и да било анкети. Ако може това да съществува до безкрай, ще е добре за тях, но не и за нас.”
Мила Фишекова Транспорт и логистика ВСК КЕНТАВЪР ЕООД “След като България стана член на ЕС, вносът и износът от и за страни от ЕС е значително улеснен. Не само че не се губят дни за митническо оформяне, но и вече не е необходимо да се представят редица разрешения, които се изискваха преди и за получаването на които също се губеше много време. Ускори се транспортирането на стоките в границите на ЕС, улесни се и обработката на рекламации.Относно търговията със страни извън ЕС – отново има подобрения, тъй като митническата обработка става много по-бързо, поради намаления обем на работата на митническите служители. Освен това вносните мита на всички стоки с произход от страни извън ЕС, с които ние търгуваме, са намалени. Ние внасяме и изнасяме само промишлени стоки. Контрол на държавата на такива стоки от и за ЕС практически няма. Контролират се някои видове суровини, които внасяме от страни извън ЕС и то само внесените количества чрез тарифни квоти. Опасност е обаче, както и във всяка друга страна, навлизането на много евтини и с не лошо качество китайски стоки, които конкурират местните стоки. От друга страна, това би довело до повишаване на конкурентоспособността на българските стоки.”
По данни от Българска Стопанска Камара (БСК) www.bia-bg.com
