Индустриални паркове съществуват в България от немалко време. Такъв тип затворени индустриални комплекси има изградени край София, Пловдив, Пазарджик, Шумен, Варна, Бургас, Русе, Троян и много други места. Освен т.нар. паркове в България бяха изградени и няколко индустриални зони, управлявани от държаното дружество „Национална компания индустриални зони” ЕАД.
Индустриалните паркове представляват интерес за чуждестранните инвеститори, които търсят в България подходяща локация за изграждане на производствен, логистичен цех, склад или друг подобен обект, обслужващ предлаганите стоки и услуги. Това е така, тъй като индустриалните паркове предлагат отлични инфраструктурни условия, възможност за поддръжка и мениджмънт на инфраструктурата, както и редица административни и други предимства. Често инвеститорите търсят празни парцели, на които незабавно да започнат строителни мероприятия, макар че не е рядкост търсенето да е насочено и към стари производствени предприятия, които да бъдат реконструирани за съответните цели.
Индустриалните паркове обединяват регулирани и обособени поземлени имоти с подходяща за целите на инвеститора площ, с непосредствена възможност за включване към съответните електрически и комунални мрежи.
Макар на територията на България подобни паркове да функционират ефективно от години, на практика техният статут до момента не беше уреден по начин, който да отчита специфичните им особености. Тази празнина в законодателната уредба беше запълнена с обнародвания в ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г. Закон за индустриалните паркове („Закона/ът“). Целта на новата уредба е не само да създаде и установи правила относно статута на индустриалните паркове, условията и реда за тяхното създаване, изграждането и функционирането им, но също така да стимулира инвеститорите да осъществят дейността си в тях, като по този начин създаде условия за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините.
В рамките на настоящия материал ще направим кратък преглед на основните положения в новата нормативна уредба, съдържаща се в закона.
Несъмнено един от ключовите въпроси за всяка уредба са ясните дефиниции на обектите, субектите и правоотношенията, които се регулират. Законът дефинира индустриалния парк като „обособена територия, разположена в една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности.“
Най-общо, собственикът на индустриален парк може да бъде държавата, общината или юридическо лице, търговец по смисъла на Търговския закон, а оператор на индустриалния парк може да бъде публично предприятие или концесионер (при паркове с държавна и/или общинска собственост) съответно собственикът или друго търговско дружество (при паркове частна собственост). Всъщност операторът е лицето, осъществяващо експлоатацията на парка, като отношенията със собственика се уреждат по силата на договор за експлоатация, чието минимално съдържание е също уредено от закона. Самите дейности по експлоатация включват управление и поддържане на вътрешната техническа инфраструктура, осигуряване на административно и друго обслужване на инвеститорите, изграждане и поддържане на производствени сгради и други.
Изведени са също така дефиниции за инвеститор, партньори и ползвател на индустриалния парк.
Територията на парка следва да се състои от поземлени имоти, чието предназначение не може да бъде за друго, освен за производствени дейности. Изключение е допустимо единствено когато се касае за спомагателни и обслужващи функционирането на парка дейности. Законът въвежда изискване за минимална площ на парка, която не може да е под 300 дка. Изключение от това правило също е допустимо, но то е ограничено само до случаите, когато се касае за паркове, специализирани за високотехнологични дейности.
Минимални изисквания са въведени и по отношение на вътрешната инфраструктура на паркове, като тя следва да включва минимум транспортна, водоснабдителна, канализационна и електроразпределителна мрежи.
Самите индустриални паркове са разделени на три категории – А, Б и С, като критерият е осъществяваната в парковете производствена дейност.
От административна гледна точка е предвидено създаването и поддържането на регистър на индустриалните паркове при министъра на икономиката, като вписването в регистър е предпоставка да започнат дейностите по изграждане на парка - устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство за изграждане, развитие и поддържане, както и да се използват от предвидените в закона облекчен режим на административно обслужване и подкрепа по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
Законът указва 6-месечен срок от датата на обнародване за създаване на регистъра на индустриалните паркове, както и 1–годишен срок за изготвяне на списък с ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната.
Специално внимание е отделено на възможността за развитие на парка посредством разширяване, преструктуриране и преустройство, съобразно възникналите нужди.
Безспорно новата уредба не може непосредствено да уреди, предвиди и обхване всички аспекти от създаването и съществуването на индустриалните паркове в България, но е една добра основа за развитие на последователна нормативната уредба, която ще бъде от съществено значение не само на бъдещи инвеститори, но и за стимулирането на благоприятното стратегическо икономическо развитие на цели региони в страната.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има опит в работата с индустриални паркове в България, като сме участвали като правен консултант при изготвянето на цялостна стратегия на чуждестранни инвеститори, във връзка с придобиването на имоти в големи индустриални паркове в страната и последваща реализация на проектите. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новият закон урежда, като. при нужда от допълнителна информация и съдействие. Можете да се свържете с експертите на https://murgova.com/
