В края април се проведе XXV Годишна конференция на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия на тема „Възможности пред местните власти за реализиране на проекти за устойчива енергия“, както и заключителното събитие по проект BeSMART. Форумът бе последван от кръгла маса „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България“, организирана съвместно от ЕнЕфект, Центъра за изследване на демокрацията и „За Земята“ на 25-и април в София, като трите събития привлякоха представители на водещи институции, общини и организации със споделени интереси в областта на устойчивата енергия като Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на енергетиката (МЕ) и Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
В условията на политическа нестабилност и парламентарни решения, даващи противоречиви сигнали към пазара на проекти за устойчива енергия, участниците се обединиха около тезата за необходимостта от последователност на политиките и гарантиране на финансовия ресурс за изпълнение на заложените проекти на местно равнище. Кампанийността в приложението на финансовите механизми, неефективните реформи по НПВУ и липсата на ясна и последователна комуникация бяха изтъкнати като основни причини за недостатъчната ангажираност на гражданите и бизнеса. От друга страна, промените в европейските директиви и навлизането на иновативни подходи като енергиен мениджмънт, сградна автоматизация, енергийни общности и кръгови модели в строителството са основа за разработване на атрактивни бизнес модели с потенциал да привлекат все повече участници в енергийната трансформация. В тази перспектива от изпълнението на програмата за сградно обновяване и получените над 300 заявления за участие става ясно, че въпреки липсващите инструменти и негативните медийни послания все по-голяма част от обществото е готова да се включи със собствени средства – особено там, където е осигурен експертен съвет и техническа помощ.
В отговор на тези предизвикателства Таня Христова, кмет на Община Габрово, потвърди намерението на ЕкоЕнергия да продължи активно да отстоява позицията за последователност на политиките и осигуряване на финансов ресурс за изпълнение на поетите ангажименти към гражданите в режим на преминаване към устойчива система за финансиране на проекти за енергийна ефективност.
Николай Райковски, заместник-кмет на Община Троян, се спря на успешните практики на общината за обновяване на сгради, включително административни, училища и детски градини. Подчерта се значението на изграждането на професионален капацитет и пазарната ориентация в строителния сектор.
В изказването си на конференцията Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ, разказа за опита за промяна в траекторията на сградното обновяване. Благодарение на тясното сътрудничество на МРРБ с екипа на Световната банка специално за България са разработени модели, които могат да се приложат успешно в режим на съфинансиране на проектите.
Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на АУЕР, обяви, че е приет пълният пакет от директиви за енергийна ефективност, енергийните характеристики на сградите и възобновяемата енергия. Паралелно, либерализацията на цените на енергията за домакинствата и включването на сградите и транспорта в схема за търговия с емисии ще доведат до все по-голяма нужда от повишаване на енергийната ефективност. Така сградите трябва да постигнат нетни нулеви емисии, а за съжаление в България все още сме далеч от тези изисквания. Необходимостта от информация и осведоменост както и от техническата помощ, са от ключово значение за успешното изпълнение на качествени проекти, тъй като сградите са пресечна точка между политиките за енергийна ефективност и възобновяемата енергия.
По време на заключителната конференция по проект BeSMART бе обсъдена и важността на разработването на специализирани банкови продукти за финансиране на енергийно ефективни проекти. Въпреки че големите банки вече предлагат различни варианти за финансиране на ново строителство, необходимо е да се обърне специално внимание обновяването на съществуващите сгради. За общините, които развиват собствени проекти за енергийна ефективност, вече има специализирани продукти, предлагани от Фонд ФЛАГ, НДЕФ и ФЕЕВИ, но е необходима достъпна и своевременна информация за финансиране и техническа подкрепа за тяхната реализация.
В този аспект бе обсъдено, че водещ приоритет е да се постигне подобрение на качеството на строителния продукт, като се вземе предвид цялостното влияние на сградите върху околната среда и функционалността им и да се осигури реално постигане на очакваните енергийни спестявания. За тази цел е необходимо постоянно да се инвестира в обучение, знание и развитие на уменията на проектантите и изпълнителите в строителния сектор. На форума стана ясно, че Камарата на архитектите и Камарата на строителите в България се ангажират активно с повишаване на квалификацията на своите членове в областта на устойчивата енергия. Участието в секторните съвети по уменията и създаването на различни обучителни програми е съществен елемент от стратегията на организациите. Освен това те работят в посока на интегрирането на нови технологии и процеси в строителния сектор, като се стремят към по-производителни и устойчиви практики, което ще бъде отразено и в новата пътна карта за подобряване на знанията и уменията в строителството по проект BUILD UP Skills.
„Придобиването на знания и умения за професионална квалификация и технологични иновации трябва да продължава през целия живот, за да се постигане устойчиво развитие“, изтъкна Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. „В условията на демографска криза трябва да се научим да правим повече с по-малко хора, но именно тези технологични иновации ще развият новите бизнес модели, които ще превърнат Зелената сделка от политическо клише в инструмент за икономическо развитие.“