fbpx Културният туризъм – осъзнатата мечта на България | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Културният туризъм – осъзнатата мечта на България

Културният туризъм – осъзнатата мечта на България

През есента на 2004 г. световните медии предават една малка новина от Вашингтон: за първи път отваря врати Националният музея на американските индианци. Решението за изграждане на тази културната институция е взето още през 1989 г. Конгресът възлага на специалистите и експертите задачата да бъдат проучени животът, езикът, литературата, културат а и изкуството на тези племена и да бъдат представени в мащабна експозиция. Пет години по-късно Вашингтон вече има най-големия музей на индианския бит и култура в света. В строежа на сградата са инвестирани над $ 220 млн., като 123 млн. са осигурени от щатския бюджет, а останалите средства са от спонсори.

Започвам с този конкретен пример, защото в културния туризъм нещата не могат да се правят без планиране и финансиране, без елементарен маргетинг и реклама, на парче и със случайни хрумвания. Инвестициите и в културно-историческото наследство на България, като част от различните видове културен туризъм, изисква стратегия, модерна визия и реклама, а всичко това е част от десетилетния проблем на страната ни в тази област.
През последните петдесет години впечатляващият ръст на туризма е един от най-забележителните световни икономически и социални феномени на изминалите десетилетия. Пътуванията на международни туристи са се увеличили в реални размери от 25 млн. през 1950 г. на 698 млн. през 2000 г. Според прогнозите на Световната туристическа организация тази тенденция ще продължава - очаква се международните пътувания да
стигнат до над 1 млрд. през 2010 г. и повече от
1,5 млрд. до 2020 г. Тези данни се отнасят до целия туристически сектор, но най-вече за туризма в места със забележителности - част от световното културно наследство, където се очаква още по-голямо повишение. Растежът в търсенето на културен туризъм се засилва и от еволюцията в туристическите модели, което показва ясна тенденция към по-къси престои и по-голяма разчлененост на ваканциите. Скъсяването на ваканциите умножава кратките посещения, фокусирани главно върху градския и културния туризъм.
България вече знае и калкулира факта, че културният туризъм привлича все по-голям брой туристи. Според проучване на Европейската комисия

20% от туристическите посещения в Европа отговарят на културните мотивации на посетителите

докато 60% от европейските туристи се интересуват активно от културни открития и културен туризъм. Всичко това, превръща туризма и в частност културния туризъм, в една от най-големите не само печеливши, но и хуманни индустрии в света. Сред някои от посланията в навечерието на присъединяването на България към ЕС и във все по-разширяващия се дебат за бъдещето на Европа, са и тези в областта на културния туризъм, отправени още през 2004 г. в рамките на международния форум под егидата на ЮНЕСКО “Диалог между цивилизациите”. Лично президентът Георги Първанов посочи тогава туристическите маршрути, които ще пропагандират културния туризъм като средство за заздравяване на мира в региона:
“Преобръщането на представата за Балканите от зона на войни и етническа вражда в място на диалога и мира може да стане чрез акцентиране върху културния и екотуризъм без граници - от Адриатика до Черно море”, посочва Георги Първанов.
Доколко обаче сме готови да отговорим на тази инициатива с цел не само да променим имиджа, но и икономическата активност на Балканите? Къде е точното място на България в този проект, как да се осигури финансирането и промоцията му?
В отговор на тези въпроси са конкретните български идеи за възможностите и предизвикателствата на културния туризъм. Тази инициатива

е в основата на голям научен проект, който предвижда изграждането на нова културна визияза региона

чрез създаването на туристически маршрути в Югоизточна Европа по някои от известните вековни коридори (Вия Игнатия, Вия Адриатика и др.) Тази кауза е естествена и неделима част от положителна обществена нагласа към бъдещето членство на България в Европейския съюз като резултат от активните послания в публичното пространство за мястото на страната ни в ЕС. Те ще бъдат още по-силни и по-ефективни, ако стигнат до страните-членки чрез културата и културно-историческото наследство на България, промоцирани чрез реална реклама и връзки с обществеността в туризма.
Това обаче изисква още по-ефективна и резултатна кампания за изграждане имиджа на България и взаимното опознаване в контекста на европейската интеграция, която гарантира зачитане на националната идентичност на страните-членки и основните човешки права и свободи, запазване на европейската култура и др.
Всичко в тази област на туризма и в част на културния туризъм - от инфраструктурата и хотелската база, до изработването на рекламно-информационните материали и сувенирите, от обучението на екскурзоводите и аниматорите до интерактивните музейни експозиции, изисква промяна в професионалните нагласи и начин на работа.
Туристите, които избират този вид скъп туризъм, оставят в пъти повече парикогато избират своята ваканция, конгрес или концерт в съответната страна. И България вече има тези европейски туристически комплекси и мениджъри, които знаят изискванията на гостите, които пътуват заради желаниетода се образоват, да учат и откриват историята и културата на една непозната страна.
Желанието да видиш различен бит и култура, стремежът да откриеш различно изкуство, мечтата да се потопиш в друг от твоето всекидневие свят, са част от мотивите на туристите да избират културния туризъм днес. “Туристите не пътуват хиляди мили, за да видят неща, които могат да видят съвсем наблизо. Например хора, които живеят в Швейцария, не могат да бъдат убедени да пропътуват пет хиляди мили да видят планините в Колорадо. Рекламирайте това, което е присъщо единствено на вашата страна... Моделите на пътуване са особено подчинени на модата. Тази година това могат да бъдат Девическите острови, а догодина да дойде ред на Хавай. Вашите реклами трябва да поставят страната ви на картата като място, където “всички” отиват. Модните неща действат като магия в туризма...”, е категоричен един от най-големите практици в рекламната индустрия Дейвид Огилви, реализирал десетки кампании
в туризма.


Само преди десетилетия у нас чужденците пътуваха, за да посетят това, което България показваше най-активно

Стария Пловдив, Розовата долина, Рилския манастир, Ивановските църкви, стария Несебър. Само преди три-четири години в България никой не пътуваше специално, за да види Перперикон, Златоград, Свещари, голяма Косматка, Карановската могила... Днес промоцирането на десетки уникални обекти, новите археологически разкрития, успешните проекти за културен туризъм по програмата ФАР, са част от промяната, която е започнала в реализирането на културния туризъм като нова визия и промяна на имиджа на страната, като инвестиции и бизнес, който обединява три задължителни условия. Без които няма да има европейско бъдеще и балканска идентификация: професионализъм, държавна грижа и обществена подкрепа.

За контакти:
pr_bip@vilmat.com